„Зимно пътуване“

Шуберт / Мюлер / Бачински

В мултимедийното представление „Зимно пътуване“ музиката, светлинното изкуство и видеоизкуството се сливат в едно въздействащо цялостно произведение, което позволява да се усети вечната сила на художествената комуникация. Проектът съчетава песенния цикъл „Зимно пътуване“ на Франц Шуберт по текстове на Вилхелм Мюлер с поетичните видения на полския поет Кшиштоф Камил Бачински и развива от тях многопластова рефлексия върху спомена, загубата и човешкото съществуване.

Отправна точка е емблематичният цикъл на Шуберт, чийто музикален диалог между реалността и вътрешния свят описва екзистенциалното пътуване на един самотен странник. Тази перспектива се разширява чрез лириката на Бачински, чийто образен език, белязан от онейризъм, осцилира между сън и кошмар. Неговите стихове – създадени в сянката на Втората световна война – разкриват допълнително историческо и емоционално измерение и свързват индивидуалния опит с колективната памет.

По повод 80-годишнината от Варшавското въстание (1944–2024) перформансът изгражда художествен мост между немската и полската културна история. Под патронажа на координаторите за германско-полско сътрудничество, Дитмар Нитан (член на Бундестага) и проф. д-р Кшиштоф Рухниевич, проектът се разглежда като принос към задълбочен културен диалог в Европа.

Постановката следва драматургия на прехода: между събуждане и сън, между спомен и забрава, между живот и смърт. Музиката, движението и визуалните нива влизат в непрекъснат обмен. Пеенето разкрива психологическата дълбочина на Шуберт и прави видими физическите резонанси, а видео- и светлинният дизайн превръщат вътрешните пространства на героите във визуални пейзажи.

Така се ражда поетичен разказ за изоставянето и трансформацията – пътуване в граничните области на човешкия опит, където реалността и въображението се преплитат неразривно. Сблъсъкът със съня като място за убежище, но и като заплаха, се превръща в централен мотив: дори и в най-мрачния кошмар остава възможността за събуждане – но и най-красивият сън завършва с връщане към реалността.

В едно настояще, белязано от социални напрежения, „Зимно пътуване“ поставя художествен акцент върху обединяващата сила на изкуството. Продукцията показва как музиката, поезията и сценичните изкуства могат да преодоляват културните граници и да отварят нови пространства за разбирателство.

Програма

Франц Шуберт: „Зимно пътуване“, оп. 89

24 песни в две части

В мултимедийно представление със светлинно и видео изкуство, както и текстове от Кшиштоф Камил Бачински.

Участници

Лукаш Кониечни – бас

Николаус Рексрот – пиано

Пьотр Опавски – видеоарт

Басът Лукаш Кониечни е роден в Лодз, Полша, и  учи пеене в Музикалната академия във Вроцлав. Следват майсторски класове при известни певци и педагози като проф. Кристиан Елснер, Дебора Поласки, Франц Грундхебер, Линда Уотсън, Дейвид Сайръс, както и курсове по актьорско майсторство в Международното филмово училище в Кьолн, които допълват неговото образование. 

В периода 2011–2019 г. той е член на постоянния състав на Немската опера на Рейн. 

В репертоара му влизат роли като тези на Моцарт – Бартоло („Сватбата на Фигаро“), Мазето („Дон Жуан“), Зунига (Бизе „Кармен“), Креспел/Лутер (Офенбах „Приказките на Хофман“), Роко (Бетовен „Фиделио“), Бароне Дуфол (Верди „Травиата“), Спарафучиле (Верди „Риголето“), Банко (Верди „Макбет“), Бонзо (Пучини „Мадам Бътерфлай“), Фафнер (Вагнер „Златото на Рейна“ и „Зигфрид“), Хундинг (Вагнер „Валкюра“), Труфалдин (Щраус „Ариадна на Наксос“) или д-р Беренс в премиерата на „Вълшебната планина“ на Павел Микиетин в Познан по време на фестивала „Малта“ и на фестивала „Sacrum Profanum“ в Краков. В репертоара на Конечни влизат и басовите партии в значими концертни произведения. 

Гостуванията му включват ролята на Полифемо в „Ацис и Галатея“ на фестивала „Хенделфест“ в Хале, на Роко в театъра „Майнфранкен“ във Вюрцбург, на Спарафучиле в Държавната опера в Хамбург, както и на Дуфол на Оперния фестивал в Мюнхен. През 2017/18 г. Лукаш Кониечни се изявява в Дрезденската опера „Земпер“ като Креспел/Лутер и Лодовико във „Отело“ на Верди, а в Операта в Дубай – като Кралят в „Аида“ на Верди, съвместно с Националната опера на Варшава. През 2019/20 г. той отново се изявява в Баварската държавна опера като Райнмер фон Цветер във „Танхойзер“ на Вагнер, както и като Спарафучиле във „Риголето“ на Верди в Националната опера във Варшава. През 2021/22 г. Лукаш Кониечни отново се изявява, наред с други ангажименти, на Хенделовия фестивал в Хале като Фабрицио в пастичото на Хендел „Кайо Фабрицио“.

 Кониечни  участва в многобройни записи на компактдискове, като например „Пръстенът на нибелунгите“ на Вагнер (Фафнер, Хундинг) заедно с Дуисбургската филхармония под диригентството на Аксел Кобер, или неизвестната оратория „Завръщането на изгубения син“ от Феликс Нововейски (в ролята на бащата). Този запис е номиниран за полската награда „Фридерик“ за 2022 г.

Напоследък Лукаш Кониечни се изявява в ролята на Роко в „Фиделио“ в Балтийската опера в Гданск, в ролята на Зарастро във „Вълшебната флейта“ на Фестивала на немския език в театъра в Бад Лаухщадт, в ролята на Колин в „Бохеми“ на Пучини в Националната опера във Варшава и в ролята на Фафнер в „Зигфрид“ на Вагнер в Немската опера на Рейн, в „Рейнско злато“ и „Зигфрид“ по време на Вагнеровите дни в Müpa Будапеща под диригентството на Адам Фишер и в премиерата на „Рейнско злато“ в Esplanade Concert Hall в Сингапур, като Бетто ди Сигна в премиерата на „Джани Скики“ в Националния театър във Ваймар, в сценичната постановка на „Зимно пътуване“ на Шуберт на фестивала „Into The Open“ в Берлин, както и на Балтийския оперен фестивал, в ролята на бащата в световната премиера на „Сватбата“ от Зигмунт Краузе в Операта в Познан, както и в „Саломе“ в Театро Масимо в Палермо.  

Текущите ангажименти на Лукаш Кониечни включват ролята на Комендаторе в премиерата на „Дон Жуан“ от Моцарт (Залцбургски държавен театър), в ролята на Джеймс Вейн в премиерата на операта „Дориан Грей“ от Елжбиета Сикора в Театр Велики в Познан, в ролята на Кихот в „Дон Кихот“ на Масне в Операта във Вроцлав, в ролята на Фафнер в „Зигфрид“ в Сингапур и в ролята на Трулов в премиерата на „Ракес прогрес“ на Стравински в Градския театър в Гисен.

Николаус Рексрот, пианист и културен мениджър, е учил в Музикалното училище „Ханс Айзлер“, Берлинския университет за изкуства и Университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен. Той изнася редовни концерти в зали като Берлинската филхармония, Концертхаус Берлин и Старата опера във Франкфурт, както и на фестивали в Германия, Франция, Италия и Грузия. Като солист той е сътрудничил с Концертхаус-оркестъра в Берлин и диригенти като Герд Албрехт, Лотар Загросек, Михаел Сандерлинг и Дмитри Лис. Репертоарът му включва и големи песенни цикли от Бетовен, Шуман и Шуберт, наред с широка гама от камерни музикални програми. Днес той е заместник-директор на оркестъра „Deutsches Symphonie-Orchester Berlin“, член на борда на Classical:NEXT и основател на европейския фестивал Into the Open.

Проектът е реализиран с подкрепата на Пълномощника на федералното правителство по въпросите на културата и медиите (BKM), Фондацията за германско-полско сътрудничество, както и провинция Берлин.

Представянето му на CULTURAMA FEST е подпомогнато от Полски културен институт, Фондация Фридрих Еберт България и Гьоте Институт Берлин.