Водата

Водата е най-нужният ни елемент, както на нас, хората, така и на животинския и растителния свят. 97,5% от световната вода е съсредоточена в моретата и океаните, но тя не е подходяща за питейни нужди. И повечето от останалите 2,5% са в ледниците. Това означава, че всъщност един основен природен ресурс за живота на хората е изключително ограничен. Планетата притежава изобилие от вода, но, за съжаление, само малък процент (около 0,3%) е използваема от хората. Останалите 99,7% процента са в океаните, почвите, ледените шапки и се носят в атмосферата. За съжаление обаче ние не го използваме само за питейни нужди, а се къпем, чистим, използваме го в производството. Всичко това сериозно намалява световните запаси, особено в последните години с наличието на все по-дълготрайни периоди на засушаване в определени райони. Какво можем да направим? Запазването на този така важен ресурс включва предприемане на мерки за предпазване от замърсяване на световния океан, както и подобряване на управлението на водата, както от бизнеса, така и отделните домакинства. Само така ще може да се ограничи разхищението й днес и ще могат да се осигурят достатъчно запаси в бъдеще.

На 8000 години София е сред най-старите градове и столици в Европа и света, свързана е със зараждането на християнството и цивилизацията. Заради уникалните си природни дадености и стратегическо положение древна Сердика има важна роля в европейската история, била е кръстопът на култури, религии, езици и народи.

Столицата на България се намира в средата на Балканския полуостров – на 42-рия географски паралел, който пресича надлъж цяла България. Средновековното име на София е Средец (по време на Първото и Второто българско царство), което точно отразява местоположението ѝ –равно отдалечено от Адриатическо и Черно море, от столиците на останалите балкански държави.

Малко са столиците, които са полегнали в подножието на толкова висока планина като Витоша, с върхове над 2000 метра (Витоша е природен парк – леснодостъпен зиме и лете). Централното било на Витоша съвпада с главния вододел на страната и на Балканския полуостров, като разделя водосборните басейни на Бяло и Черно море.

Второто неоценимо богатство на София и на България, притегляло от хилядолетия хората, е разнообразието на лечебни термални води. Софийската котловина е особено богата на термални находища. Това превръща София в термална перла не само на Балканите. Тя наистина е уникална столица със своите многобройни минерални находища – с разнообразен химичен състав и лечебни показатели, пръснати във всички краища на града.

През трите котловини, заселени от най-дълбока древност (Софийска, Пернишка и Самоковска) протичат едни от най-дългите и красиви реки, прорязващи страната.

Хидроложки характеристики

В далечното минало Софийското поле е било дъно на огромно плиоценско езеро. Преди 35 милиона години, в средата на терциера започва издигането на Стара планина, Средна гора, Витоша, Плана и Лозенска планина. Блокът, разположен между тях, започва да потъва като процесът се засилва в последния период на терциера. В резултат от събиращите се води се образува огромно сладководно езеро. Издигането на Старопланинския масив се забавя – водите достигат прага на Балкана, преливат и започва оттичането им на север, към Дунав, като издълбават Искърското дефиле. Водите на езерото изтичат през пролома, а дъното му се превръща в поле (в края на плиоцена, преди 1 милион години). В резултат на тектонични движения, причиняващи размествания, възникват минералните извори в Софийското поле.

От всички европейски столици само София разполага с 8 различни вида минерални води, а България има едни от най-богатите залежи на минерални води в световен план. По природни дадености София има потенциал да стане термална столица на Европа. На територията на града са регистрирани 31 находища с общо 75 водоизточника (каптирани извори и сондажи). Общият капацитет на минералните ресурси в Софийската котловина е около 300 л/сек.

Според тях над 50% от минералните ресурси са с ниска минерализация – под 0,5 г/л, което ги прави годни за пиене всеки ден.

По химически тип софийските минерални води са предимно хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви и спомагат за нормализирането на дейността на храносмилателната и отделителната система, или хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, които лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат.

Температурата на софийските минерални води е много различна – варира от 20 до 81 градуса. Водите с температура от 20–32 градуса са хипотермалните и са най-много в Софийско (44%), докато хипертермалните води (над 37 градуса) представляват 42% от ресурсите. Най-подходящите за балнеологични цели минерални води – изотермалните – (32–37 градуса) – формират 14% от ресурсите в района.

София е възникнала и се развива благодарение на минералните си извори, като под територията на София в Софийското поле има топлинен ресурс за над 500–600 мегавата, който може да се използва за геотермално отопление на столицата.

Доста от минералните извори се появяват в резултат на земетресения - През 1828 г. в центъра на София след земетресение „насред Баня баши извира жежка вода“. В чест на събитието управителят на София Селим паша, за да увековечи името си, построява шадраван там, където се е появила топлата вода. На 18 септември 1858 г. след друго катастрофално земетресение избликва гейзер с термална вода в Овча купел.