Маджарово

Фотография: Петра Мухич

Пода

Фотография: Спас Узунов

Персина

Фотография: Свилен Чешмеджиев

Калимок – Бръшлен

Фотография: Свилен Чешмеджиев

Сребърна

Фотография: Свилен Чешмеджиев

Студен кладенец

Фотография: Димитър Градинаров

Централен Балкан

Фотография: Добромир Добрев

Пирин

Фотография: Добромир Добрев

Драгоман

Фотография: Димитър Градинаров

Дуранкулашко езеро

Фотография: Михаил Илиев

Атанасовско езеро

Фотография: Тодор Божков

Лудогорие

Фотография: Димитър Градинаров

Кресна

Фотография: Димитър Градинаров

Врачански Балкан

Фотография: Димитър Градинаров

Белоглав лешояд

Фотография: Мачей Шимански

Белоглав лешояд

Както и останалите лешояди, белоглавият лешояд се храни единствено с трупове на умрели животни и изпълнява изключително важна роля в природата, като неутрализира източниците на потенциални зарази в околната среда. Преследван в миналото и застрашен от използването на отрови и до наши дни, белоглавият лешояд е емблематичен за района на Маджарово и Източни Родопи. Тук е единствената естествена колония на вида за страната и благодарение на години усилени природозащитни дейности, постепенно увеличава числеността си от една гнездяща двойка през 70-те години до над 120 двойки днес.

Малко черноглаво коприварче

Фотография: Мачей Шимански

Малко черноглаво коприварче

Един от южните видове коприварчета у нас, които обичат гъстите, често вечнозелени храсталаци от средиземноморски тип, заемащи топлите склонове на части от Родопите, Пирин и други планини у нас. В тази растителност коприварчетата търсят храна и се чувстват добре защитени, а наблюдаването им е предизвикателство, но можем да ги установим по-лесно ако разпознаваме песента на мъжките.

Черен лешояд

Фотография: Светослав Спасов

Черен лешояд

Черният лешояд е най-едрият сред европейските видове лешояди, с размах на крилете достигащ близо 3 метра. Един от четирите вида лешояди (белоглав, египетски, черен и брадат), срещали се в България, черният лешояд е изчезнал като гнездящ вид от фауната на България в края на миналия век поради редица заплахи свързани с човешката дейност. Днес активно се работи за неговото възстановяване в райони на Стара планина и Източни Родопи. До скоро присъствието на черният лешояд в Източни Родопи се дължеше най-вече на навлизане на индивиди, гнездящи в национален парк „Дадя“ в Гърция. Днес вече срещата с него е съвсем обичайна за Маджарово и околността. В рамките на програма за възстановяване на вида се освобождават лешояди дарени от Испания. Изградена е адаптационна волиера, където лешоядите прекарват близо 8 месеца преди да полетят на свобода. Освободените птици се задържат на площадките за подхранване, където могат да бъдат наблюдавани.

Египетски лешояд

Фотография: Богдан Боев

Египетски лешояд

Египетският лешояд е световнозастрашен вид и единственият от европейските видове лешояди, който мигрира и прекарва зимата в Африка. В България има едва 28 двойки, 22 от които са заели територии в района на Източни Родопи – сърцето на Балканската популация на вида. Около Природозащитния център на БДЗП в гр. Маджарово са фокусирани едни от основните дейности за опазване на вида в страната.

Син скален дрозд

Фотография: Мачей Шимански

Син скален дрозд

Едно от местата, на които със сигурност можем да наблюдаваме синия скален дрозд е Маджарово. Видът е тясно свързан със скалисти местообитания с южна растителност, които са характерни за този район. Гнездото си разполага в кухина на скали или каменни постройки. Мъжкият е с наситено син цвят, а женската е кафеникава, което ѝ осигурява добро прикритие сред камъните при отглеждане на малките.

Черен щъркел

Фотография: Мачей Шимански

Черен щъркел

По-слабо познат и значително по-предпазлив от белия си родственик, той е един от редките видове в България. В менюто на черния щъркел преобладава рибата, затова основно може да се наблюдава в райони с относително запазени влажни зони. У нас едно от местата, където тази птица се чувства добре, е долината на река Арда в Източните Родопи. Там черните щъркели ловуват успешно в речните плитчини, а гнездата им се разпологат по скалните масиви, украсяващи живописната долина.

Скална зидарка

Фотография: Мачей Шимански

Скална зидарка

Зидарките са представени с два вида у нас – горска и скална, които са сходни на външен вид, но обитават различни местообитания. Скалната зидарка се среща в райони със скалисти местообитания, най-често покрай проломи и дефилета на реки. Гнездото си изгражда в скални цепнатини на сухи и топли скални стени. Може да я видим основно в Източните Родопи, но находища има също и в Западни Родопи, както и по долините на реките Струма и Места. Майстор в строежа на гнездото, скалната зидарка иззижда старателно входа му с кал, а в него са вградени и множество части от насекоми.

Червеногушо коприварче

Червеногушо коприварче

Среща се основно в най-южните и топли части на страната. Прелетен вид, а България е северната му граница на разпространение. Гнездото си разполага ниско над земята в храсти, а основната заплаха за вида е премахването на храстова растителност, която е от изключително значение за неговото присъствие. Червеният околоочен пръстен е сигурен отличителен белег за различаването му от останалите представители в семейство Коприварчеви.

Орфеево коприварче

Фотография: Георги Герджиков

Орфеево коприварче

Още един представител на коприварчетата с характерно разпространие в южните части на страната. Източни Родопи предоставят подходящи местообитания и за този рядък вид. Както и останалите коприварчета, изгражда гнездото си ниско сред храсти и се среща в пасища с единични храсти и дървета. Най-лесно се разпознава по песента, която често изпълнява кацнало на върха на някой храст или скрито в гъсталака.

Обикновен мишелов

Фотография: Мачей Шимански

Обикновен мишелов

Той е една от най-често срещаните хищни птици у нас. Справя се добре в разнообразни местообитания, от по-гористи местности до открити пространства с единични дървета. Често използва реещ полет, като описва кръгове и се издига във въздуха чрез топлите въздушни течения. Храни се с дребни гръбначни животни, често гризачи. През зимата, мишеловите стават дори по-многобройни и често можем да ги наблюдаваме край пътищата, накацали по дървета, огради или по земята.

Гривеста чапла

Фотография: Светослав Спасов

Гривеста чапла

Гривестата чапла се среща основно по Дунавското крайбрежие, както и по-големите реки в Дунавската равнина, Тракийската низина и Бургаските влажни зони. Прекарва зимата в Африка и по време на миграция е най-многобройна по Черноморското крайбрежие. Както повечето чапли, гнезди колониално, като най-често образува смесени колонии с нощната и малка бяла чапла. Гривестата чапла е дребен представител с характерна оранжево-кафява „грива“ отгоре и бял корем, които привличат внимание и я правят лесно разпознаваема.

Кокилобегач

Фотография: Мачей Шимански

Кокилобегач

Името му е съвсем обяснимо, защото дългите крака на които е поставено тялото, наистина приличат на кокили. Те му помагат да търси успешно храна, газейки в плитчините на водоемите, а тявключва различни водни безгръбначни. В полет, краката на кокилобегача стърчат значително зад опашката и го правят лесно разпознаваем. Тази интересна птица е прелетна и по време на миграция може да бъде наблюдавана в разнообразни влажни зони в цялата страна.

Блестящ ибис

Фотография: Мачей Шимански

Блестящ ибис

Една от най-красивите птици, обитатели на защитена местност „Пода“. Блестящият ибис е родственик на свещения ибис, познат от египетската митология. Той е получил името си от окраската на перата, които спрямо ъгъла на светлината блестят в различни цветове. Гнезди колониално, като често образува смесени колонии заедно с чапли сред тръстиката или по дървета. „Пода“ приютява единствената по Българското черноморско крайбрежие колония от блестящи ибиси. Освен на Пода, има изолирани гнездови колонии и по Дунав, а отделни двойки гнездят периодично и във вътрешността на страната.

Бяла лопатарка

Фотография: Мачей Шимански

Бяла лопатарка

Лопатарката е родственик на щъркелите и чаплите, с красиво бяло оперение, дълга грациозна шия и крака, които ѝ помагат при търсенето на храна в плитчините на водоемите. Тук на помощ се включва и лопатовидния клюн, чрез който птицата филтрира водата за дребни безгръбначни. Лопатарките гнездят често в смесени колонии с други видове чапли и корморани. У нас такива има най-вече по поречието на Дунав и на места по Черноморието.

Земеродно рибарче

Фотография: Мачей Шимански

Земеродно рибарче

Земеродното рибарче е една от най-пъстрите птици у нас, с блестящ на слънцето син гръб и оранжево коремче. Рибарчетата предпочитат течащи и стоящи водоеми с бистра вода, за да могат да виждат в нея дребни рибки и водни безгръбначни, които умело улавят. Най-често ще ги видите да прелитат над водната повърхност или пък кацнали на стърчащи над водата клони или камъни, откъдето са готови за мълниеносна атака. Нарича се земеродно, защото гнездото му представлява тунел в отвесни земни брегове, с разширение в края, където снася яйца и отглежда малките си.

Малка Бяла чапла

Фотография: Богдан Боев

Малка бяла чапла

Този елегантен представител на чапловите птици се среща в различни водоеми в цялата страна. През размножителния период има две удължени пера на тила, които се наричат егретки и в миналото са се изолзвали за украса на дамските шапки. Днес видът е защитен от закона. Храни се с разнообразни водни организми – малки рибки, жаби и попови лъжички, водни насекоми. Гнезди колониално, често с други видове чапли по храсти и дървета в близост до водоеми. Колониите са разпространени групово по поречията на големите ни реки и други влажни зони в Дунавската равнина, Тракийската низина, Черноморското крайбрежие и Софийското поле.

Сива гъска

Фотография: Мачей Шимански

Сива гъска

Вид, свързан с човека от много време, сивата гъска е одомашнена и е традиционен вид в много ферми и стопанства, но в редица литературни произведения и картини. Дивите сиви гъски у нас обаче са редки и гнездят в обширни влажни зони, богати на растителност, където необезпокоявани да правят гнездата си. Можем да чуем характерните звуци, издавани от птиците от двойката в резервата Сребърна, в Природен парк Персина и на други по-диви места по поречието на Дунав.

Къдроглав пеликан

Фотография: Мачей Шимански

Къдроглав пеликан

С размах на крилете около 3 метра, къдроглавият пеликан е сред най-едрите птици в нашата страна. Най-забележителното във външния му вид е огромния клюн и прилежащата му кожена торба, чрез която загребва голям обем вода заедно с любимата си храна – рибата. През брачния период кожената торба става яркочервена, което прави пеликаните особено красиви и привлекателни. Обитава влажни зони, обрасли с гъста растителност по периферията на водоема. Допреди няколко години видът гнездеше единствено в резервата „Сребърна“, но в резултат на природозащитните усилия се завърна и на други места по Дунав. В новосъздадената колония на територията на ПП „Персина“, къдроглавите пеликани гнездят на специално изградените дървени платформи.

Черен щъркел

Фотография: Мачей Шимански

Черен щъркел

Черният щъркел гнезди на скали в близост до влажни зони, както и в стари гори. Гнездото му е изградено от сухи клони и има внушителни размери. Също като белия щъркел е далечен мигрант, прекарващ зимата в Африка, но за разлика от него не образува многохилядни ята. Черният щъркел мигрира на юг по-късно от белия и често се връща в България по-рано през пролетта. Често мигрира на малки групи с други реещи се птици.

Белокрила рибарка

Фотография: Мачей Шимански

Белокрила рибарка

Един от редките и малко познати видове, белокрилата рибарка има изолирани гнездови находища с единични двойки по Дунавското крайбрежие, в това число на територията на природен парк „Персина“. Гнездото си изгражда на земята много близо до водата, но най-често върху плаващи растения в сладководни водоеми. Белокрилата рибарка е по-многобройна по време на миграция, когато може да се наблюдава в разнообразни влажни зони, основно по Черноморското крайбрежие.

Морски орел

Фотография: Мачей Шимански

Морски орел

Морският орел е една от най-едрите дневни грабливи птици в страната. В полет правят впечатление широките и дълги крила, късата опашка и дългият врат. Среща се в районите около различни влажни зони – поречия на големи реки, езера, блата, язовири, рибарници и др., които са богати на храна – риба и водоплаващи птици. Понякога гнезди и в земеделски земи далеч от воден източник, където плячката му включва таралежи, зайци и други дребни бозайници, а през зимата може се храни и с остатъци от труповете на животни. В България гнезди основно по Дунавските острови, Черноморското крайбрежие – реките Камчия и Ропотамо, както и до Бургаските езера, в района на Дуранкулашкото езеро и около вътрешни водоеми в югоизточната част на страната. През последните десет години се наблюдава тенденция да заема нови територии в Горнотракийската низина, понякога далеч от големи водоеми.

Къдроглав пеликан

Фотография: Богдан Боев

Къдроглав пеликан

Тези красиви птици гнездят на колонии, като до скоро в България имаше запазена една-единствена колония – в резервата Сребърна. В последните години, благодарение на поставянето на изкуствени гнездови платформи, видът успешно загнезди и в природен парк „Персина“, а в защитена местност „Калимок-Бръшлен“ се сформира и третото гнездово находище за поречието на Дунав. По време на миграция, пеликаните образуват красиви ята, в които птиците се подреждат в характерни, променящи формата си линии, така наречените ята тип пеленг.

Морски орел

Фотография: Богдан Боев

Морски орел

Много добре представен за Дунавското крайбрежие, морският орел строи голямо гнездо, разположено високо в дървесната корона, което достига до внушителните размери от 2 м в диаметър и над 2,5 м височина. Постоянен вид, като през зимата у нас пристигат млади индивиди от Северна Европа. Наличието на високи и здрави стари дървета в места без човешко присъствие и безпокойство край бреговете на различни водоеми е предпоставка за гнездене на морския орел. Затова особено важно е опазването на крайречните гори или създаването на нови такива с подходяща дървесна растителност.

Червеноврат гмурец

Фотография: Мачей Шимански

Червеноврат гмурец

Червеновратият гмурец е отличим по ръждивочервеното оцветяване на врата през размножителния сезон и сивкаво-белите бузи целогодишно. Доста потаен вид, който живее основно сред растителността и рядко излиза на откритата водна повърхност. При опасност се скрива бързо сред растителността или се гмурка във водата. Гнезди в плитки участъци на водоеми в близост до тръстикови масиви. Както и големия гмурец, по време на сформиране на двойките извършва различни церемонии и демонстрации. Обитава сладководни водоеми основно по поречието на Дунав, но единични находища са регистрирани и по Черноморското крайбрежие, Тракийската низина и Софийското поле.

Нощна чапла

Фотография: Мачей Шимански

Нощна чапла

Нощната чапла може да познаете по характерното оперение – черно, сиво и бяло, а също и рубиненочервеният ирис на окото. Видът е активен и през нощта, откъдето идва и името му. Среща се по-често на малки ята около различни водоеми, които огласява с характерния си вик. Гнезди колониално в самостоятелни или смесени колонии с други видове чапли, или с голям корморан по храсти и дървета. Освен по поречието на река Дунав, колонии на нощна чапла има и около различни водоеми в Дунавската равнина, по Черноморското крайбрежие, Тракийската низина и Софийското поле. Зимата прекарва в Африка, а по време на миграция може да се наблюдава в равнините на цялата страна.

Малък гмурец

Фотография: Мачей Шимански

Малък гмурец

През размножителния период е с характерно жълто петно в основата на клюна и по-тъмни наситени цветове на оперението, докато през зимата то е по-бледо. Малкият гмурец плува и се гмурка добре, но не е добър летец. При опасност се потапя под водата и изплува надалеч. Храни се с дребни рибки, попови лъжички, ракообразни и водни насекоми. Предпочита по-малки, обрасли с водна растителност водоеми. Изгражда гнезда от водна растителност в плитките части на водоемите. Среща се в цялата страна без планините. По-голямата част от популацията е концентрирана в Тракийската низина, Дунавското крайбрежие и Черноморието.

Малък корморан

Фотография: Георги Герджиков

Малък корморан

Малкият корморан гнезди колониално по ниски дървета, храсти и в тръстикови масиви, като образува смесени колонии с малка бяла чапла, нощна чапла, ибис, лопатарка и други. Храни се основно с риба и други водни организми. Народното му наименование е малка дяволица. Колониите са основно по поречието на р. Дунав, около Бургас и в Тракийската низина. Най-многобройното гнездово находище на вида в България е в езерото Сребърна. Характерно за малкия корморан е, че през зимата се струпва на големи ята по поречията на незамръзващите реки и по-плитки водоеми. Поречието на р. Марица и Бургаските влажни зони се концентрират голям брой зимуващи индивиди, като „нощувките“ могат да достигнат до над 6000 индивида.

Къдроглав пеликан

Фотография: Светослав Спасов

Къдроглав пеликан

Доскоро единственото гнездово находище на къдроглавия пеликан за България се намираше именно в резервата „Сребърна“. Режимът на езерото и ограниченият достъп са причина видът да се съхрани от заплахите, довели до изчезването му от останалите гнездови местообитания в страната. Тук колониите са разположени в труднодостъпни тръстикови масиви на плаващи острови от тръстика. В резултат на природозащитните усилия видът се завръща и на други места по Дунав – ПП „Персина“ и защитена местност „Калимок-Бръшлен“. Макар рядък за страната, по време на миграция може да бъде наблюдаван в сравнително високи числености по Черноморското крайбрежие и Бургаските влажни зони.

Белобуза рибарка

Фотография: Мачей Шимански

Белобуза рибарка

Белобузата рибарка се среща основно по Дунавското крайбрежие, но има изолирани находища и около водоеми в други части на страната. С най-голяма численост е представена в резервата „Сребърна“. Отличава се трудно от останалите видове рибарки, но за разлика от по-разпространената речна рибарка, опашката не е врязана, а права. Среща се във водоеми с плаваща водна растителност, върху която е разположено и гнездото. Зимата прекарва в Африка, а по време на миграция може да бъде наблюдавана покрай различни водоеми в страната.

Белоглав лешояд

Фотография: Мачей Шимански

Белоглав лешояд

Живописните скалите около язовир Студен кладенец са „родното“ място за белоглавия лешояд в Източни Родопи. В края на миналия век край язовира са открити последните останали птици за цялата страна, което дава началото на дейностите за възстановяване на белоглавия лешояд в страната. Днес по непристъпните скали около язовир Студен кладенец гнездят над 60% от двойките, които обитават течението на река Арда в Източни Родопи. Благодарение на години природозащитни усилия за съхраняване на ценните местообитания и ограничаване на основните заплахи днес популацията на вида ежегодно се увеличава и наброява над 120 гнездящи двойки.

Скална зидарка

Фотография: Мачей Шимански

Скална зидарка

Представителна за района на Студен кладенец, скалната зидарка е един от видовете, привличащ голям брой любители на природата и птиците в района. Доста гласовита птица, чийто подсвирквания трудно се пропускат. Среща се в райони със скалисти местообитания, най-често покрай проломи и дефилета на реки. Гнездото си изгражда в скални цепнатини на сухи и топли скални стени.

Голям нирец

Фотография: Мачей Шимански

Голям нирец

Големият нирец е рядък за страната вид. Гнезди в цепнатини и дупки в скали и скални стени в близост до дълбоки стоящи сладководни водоеми, с големи водни огледала и без растителност по периферията им. Видът е северен, а България се явява южната граница на гнездовото му разпространение. Едно от малкото сигурни гнездови находища е именно на язовир Студен кладенец. Установен е още и на язовирите Боровица и Кърджали.

Египетски лешояд

Фотография: Светослав Спасов

Египетски лешояд

Египетския лешояд е познат у нас с много имена - ак баба, калина-малина, бела каня. Наименованието му е свързано с много легенди и предания, вплетени в културата на много народи – за едни свещена птица, за други предвестник на пролетта, египетският лешояд е една от най-емблематичните птици. В България оцелява по-голямата част от Балканската популация на вида, като ядрото ѝ се намира по долината на река Арда и района на Студен кладенец. Перфектните условия в района като наличието на отлични гнездови местообитания, екстензивното животновъдство и съхранените екосистеми допринасят за запазването на вида в Източни Родопи.

Черен щъркел

Фотография: Мачей Шимански

Черен щъркел

Скалите в района на Студен кладенец са още едно характерно и предпочитано местообитание за черния щъркел. Двата пола са неотличими, но със сигурност е несбъркваем с металния зеленикав блясък, който придобива черното му оперение при подходяща светлина.

Сокол скитник

Фотография: Мачей Шимански

Сокол скитник

Едър сокол с масивно тяло и широки заострени крила. Отдалеч се познава по характерните широки бакенбарди. Соколът скитник е най-бързата птица в света. Изключително умел и бърз в атака – храни се основно с птици, които улавя в полет. Скалногнездящ вид, който се среща разпръснато в планинските и предпланинските части на страната, като понякога заема и корнизи по високи сгради в градовете.

Бухал

Фотография: Георги Герджиков

Бухал

Бухалът е най-едрата наша сова, като обичайно се среща в проломи на реки и стръмни дефилета. В дефилетата понякога гнезди направо на земята на стръмен склон, до голям камък, заселва се и в скални откоси край морския бряг и във вътрешността на страната. Не е изключено да го намерим обаче и в горски местообитания без скали. В такива места гнезди на земята или заема стари гнезда на дневни грабливи птици. Бухалите са много чувствителни към безпокойство. По-плътна е популацията му в района на Източни Родопи, Добруджа, Лудогорието и Искърския пролом.

Червеногушо коприварче

Фотография: Георги Герджиков

Червеногушо коприварче

Червеногушото коприварче у нас се среща в най-южните части на страната – районите на Източни Родопи, долините на Струма и Места и някои изолирани находища в Сакар и Западни Родопи. Като южен вид, местообитанията в защитената зона предлагат подходящи условия за гнездене, а храстовата растителност е най-важна за неговото присъствие.

Белочела сврачка

Фотография: Стефан Димитров

Белочела сврачка

Вероятно най-красивият представител на сврачките у нас, белочелата сврачка се среща в разредени дъбови гори, пасища с храсти и групи дървета, стари крайречни тополови гори. Гнездото си разполага както в храсти, така и на дървета, като освен в района на Студен кладенец, подходящо местообитание намира и в Сакар, поречията на реките Марица, Тунджа, Места и Струма, Дервентските възвишения и Западна Странджа. Храни се предимно с едри насекоми, но лови и дребни гущери и птици, което е впечатляващо за птица с такива дребни размери.

Жълтоглаво кралче

Фотография: Мачей Шимански

Жълтоглаво кралче

Жълтоглавото кралче се приема за най-дребната наша птица с размер на тялото под 9 см. Темето при мъжките е жълто-оранжево, а при женските е жълто. Среща се в иглолистни гори в планините, но през зимата се спуска в паркове и градини дори в населени места в ниските части на страната. Гнездото си изгражда от паяжини, мъх и лишеи сред клони на дърво.

Планински кеклик

Фотография: Мачей Шимански

Планински кеклик

Вид с характерна комбинация от цветове. Може да се сбърка единствено с тракийския кеклик, но за разлика от него има бяла шия и черна основа на клюна. Храни се със семена, зелени части на растения и с насекоми. Обитава скалисти склонове с храстова и тревна растителност и сипеи във високите части на планините. Гнездото си разполага на земята и се среща основно в по-високите части на Рила, Пирин, Стара планина, Западни Родопи, Осогово и Беласица.

Пъстрогуша завирушка

Фотография: Мачей Шимански

Пъстрогуша завирушка

Пъстрогушата завирушка е дребна пойна птица, типична за високопланинските територии. В голямата част на света е наричана алпийска завирушка, поради широкото си разпространение в Алпите. В България се среща във високите планини, по скални терени и субалпийски ливади с групи от камъни. През зимата слиза в ниските части на планини, проломи и дефилета. У нас се среща в безлесните части на планините Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Западни Родопи.

Скален орел

Фотография: Богдан Боев

Скален орел

Стара планина предлага отлични условия за гнездене и размножаване на скалния орел. Величественото му гнездо е разположено на непристъпни скали, далеч от човешко безпокойство. Понякога гнезди и на големи дървета в близост до открити пространства. Храни се с разнообразни дребни и средни по размер животни, а любима храна са сухоземните костенурки, които разчупва, като ги пуска отвисоко върху скали. През зимата се изхранва и с трупове на животни. Скалният орел е постоянен за България, като през зимата скита в търсене на храна.

Качулат синигер

Фотография: Мачей Шимански

Качулат синигер

Един от интересните и красиви синигери, той обитава иглолистни гори в планините. Характерната качулка от пера на главата се вижда отдалече и е причина за името му. През есента и зимата качулатите синигери, често се движат в смесени ята с други видове синигери, кралчета, горски зидарки. Тези шумни групи претърсват детайлно дърветата за храна, която става все по-оскъдна в студените дни.

Уралска улулица

Фотография: Георги Герджиков

Уралска улулица

Уралската улулица е широко разпространена в Северна Европа, но рядка в България. Видът спада към видовете реликти, които са били широко разпространени в минали геоложки периоди. Една от най-едрите и най-интересни сови в България с размах на крилата близо 130 см и тегло почти до 1 кг, тя е по-дребна само от бухала. Обитава стари букови и иглолистни гори с хралупести дървета, но заема и стари гнезда на дневни грабливи птици или врани.

Балканска чучулига

Фотография: Атанас Грозданов

Балканска чучулига

Балканската чучулига, позната още и като алпийска или рогата чучулига, обитава предимно алпийската зона на планините, като предпочита места с ниска трева и оголени каменисти участъци. Понякога може да я срещнем и на по-ниска надморска височина, но в подобни местообитания. Мъжкият има яркожълто „лице“ с черни „мустаци“, „огърлица“ и „уши“, което го прави лесен за разпознаване и популярен вид за наблюдение от любителите на птици. Женската е сходна, но с не така добре изразени характерни черти. У нас се среща в Централна и Западна Стара планина, Рила, Пирин, Витоша, Славянка, Западни Родопи и Конявска планина.

Скалолазка

Фотография: Светослав Спасов

Скалолазка

Скалолазката има характерно сивкаво тяло и тъмночервени крила с бели петна към върховете на перата. Гнезди в цепнатини на скали и се придвижва с лекота нагоре-надолу по скалните отвеси, а когато излети лесно може да се разпознае по пъстрата окраска на крилете. Скалолазката е рядко срещан вид, характерен за скалисти местообитания в планински части на Рила, Пирин, Западни Родопи и Централна Стара планина. Среща се целогодишно, като през зимата извършва вертикални миграции към по-ниските части на страната.

Алпийска чучулига

Фотография: Стефан Димитров

Алпийска чучулига

Алпийската чучулига, позната още и като балканска или рогата чучулига, зардаи характерните за мъжките стърчащи перца на главата. Обитава предимно алпийската зона на планините, като предпочита места с ниска трева и оголени каменисти участъци. Понякога може да я срещнем и на по-ниска надморска височина, но в подобни местообитания. Мъжкият има яркожълто „лице“ с черни „мустаци“, „огърлица“ и „уши“, което го прави лесен за разпознаване и популярен вид за наблюдение от любителите на птици. Женската е сходна, но с не така добре изразени характерни черти. Този вид е широко разпространен в Европа и Азия, а у нас е характерен за високите части на планини като Централна и Западна Стара планина, Рила, Пирин, Витоша, Славянка, Западни Родопи и Конявска планина, където гората отстъпва място на ливади, изпъстрени с храсти и камъни. През зимата тези чучулиги скитат на групи и могат да се видят и в по-ниските части на страната. Както повечето чучулиги и ушатата се храни по земята, с различни безгръбначни и семена. Гнездото също е наземно, а малките се развиват доста бързо и след кратко време го напускат.

Пъстър скален дрозд

Фотография: Стефан Димитров

Пъстър скален дрозд

Пъстрият скален дрозд гнезди в сухи и открити скалисти местности, като прави своето гнездо сред камъни. За разлика от синия скален дрозд, се среща в по-високите части на нашите планини, обичайно над 1500 м. надм. вис. Централен Балкан е едно от местата, където може да разчитаме на среща с този пъстроцветен вид.

Жълтоглаво кралче

Фотография: Георги Герджиков

Жълтоглаво кралче

Жълтоглавото кралче се приема за най-дребната наша птица с размер на тялото под 9 см. Темето при мъжките е жълто-оранжево, а при женските е жълто. Среща се в иглолистни гори в планините, но през зимата се спуска в паркове и градини дори в населени места в ниските части на страната. Гнездото си изгражда от паяжини, мъх и лишеи сред клони на дърво.

Глухар

Фотография: Георги Герджиков

Глухар

Едра кокошева птица, която свързваме най-вече с иглолистните гори над 1400 м надм. вис. Глухарят има много добре изразен полов диморфизъм, като мъжкият е почти изцяло черен с червена вежда, а женската е по-дребна и с пъстър маскировъчен цвят. Сватбуването при глухаря е впечатляващо – нарича се токуване и се извършва на така наречените токовища, където мъжките изпълняват песен в няколко фази, започвайки рано през нощта. През една от фазите на токуването глухарят почти спира да чува откъдето произлиза и българското му име.

Качулат синигер

Фотография: Атанас Грозданов

Качулат синигер

Типичен обитател на планинските иглолистни гори, качулатият синигер се отличава с добре оформения си качул на главата. Гнезди в хралупи на дървета, а през зимата понякога скита в по-ниските части на планините. Храни се с насекоми, други безгръбначни и семена.

Лещарка

Фотография: Йордан Христов

Лещарка

Подобно на глухаря, лещарката у нас се среща в по-високите планински местообитания. Избира гори с богат подлес, а гнездото представлява малка ямичка под някой храст, дърво или в изгнила дървесина. Лещарката е много потайна птица и трудно ще я видите. През зимата прекарва студените нощи заровена в снега, като прави дълъг тунел в дебелата снежна покривка.

Пернатонога кукумявка

Фотография: Георги Герджиков

Пернатонога кукумявка

Пернатоногата кукумявка е представител на северните видове, които се срещат и у нас. Обитава предимно иглолистни и смесени гори, където използва за гнездене естествени хралупи на стари дървета, а най-често дупки на черен кълвач. Храни се основно с гризачи и малки птички. Активна е в началото на пролетта – в месеците от март до май, когато вероятността да я чуем е и най-голяма. По-трудно може да бъде наблюдавана, но присъствието ѝ лесно може да бъде установено по характерното обаждане нощем.

Врабчова кукумявка

Фотография: Георги Герджиков

Врабчова кукумявка

Врабчовата кукумявка е широкоразпространена в тайгата на Евразия, но у нас е рядък вид. Тя е най-дребната наша кукумявка, на големина колкото дрозд. Гнезди предимно в иглолистни високопланински гори, с предпочитание към старите смърчови или елови. През брачния период е изключително гласовита, като най-подходящо е да я търсим в месеците от март до май. Рядък вид, с петнисто разпространение в по-всиоките ни планини. Гнезди в дупки на кълвачи и естествени хралупи.

Голям воден бик

Фотография: Мачей Шимански

Голям воден бик

Големият воден бик е вид от семейство Чаплови. Среща се във влажни зони с обширни тръстикови масиви и открити водни площи сред тях. Драгоманското блато е едно от типичните места, които обитава. Пристига рано на пролет в гнездовищата, където изгражда гнездо под формата на платформа от суха тръстика до самото водно ниво. През зимата се оттегля на юг още със замръзването на водоемите. При опасност често застава неподвижно с изпънат нагоре клюн, сливайки се с околните тръстикови стъбла. Името му идва от силния, подобен на мучене на бик звук, който мъжките издават през размножителния сезон.

Тръстиков блатар

Фотография: Мачей Шимански

Тръстиков блатар

Тръстиковият блатар е тясно свързан с наличието на влажни зони, където както става ясно и от името му, разполага гнездото си сред гъстите масиви от тръстика и папур. Среща се в разнообразни езера, блата, язовири и устия на реки с обширни тръстикови масиви. Има петнисто разпространение в ниските части на страната, най-често в Тракийската низина, поречието на р. Дунав, Черноморското крайбрежие и Софийското поле. Мигриращ вид, зимува в Средиземноморието и Африка, но в някои райони у нас се среща и през зимата.

Голям гмурец

Фотография: Мачей Шимански

Голям гмурец

Големият гмурец се среща във всички равнинни райони на страната. Основната част от гнездящите двойки са в подходящи водоеми в Дунавската равнина, Горнотракийската низина и Софийското поле. Гнезди в плитки участъци на водоеми в близост до тръстикови масиви. Перата на главата го правят несбъркваем по време на размножителния сезон. Брачните игри при големия гмурец са впечатляващи, като кулминация достигат с танц, при който двойката препуска по повърхността на водата с изправени тела. След излюпването малките често се качват на гърба на майката и тя ги пренася през водоема.

Белоока потапница

Фотография: Мачей Шимански

Белоока потапница

Белооката потапница е рядък и потаен вид. Среща се в блата и езера с обширни тръстикови масиви и богата водна растителност. Гнезди във водоеми в равнините, по поречието на Дунав, Черноморското крайбрежие и Софийското поле. Драгоманското блато е едно от местата, където можем да я видим през гнездовия сезон. През зимата и по време на миграция се среща в разнообразни влажни зони в цялата страна. Мъжките белооки потапници се отличават с тъмно кафяво оперение и открояващ се бял ирис на окото.

Черен и бял щъркел

Фотография: Богдан Боев

Черен и бял щъркел

Дуранкулашкото езеро е особено важна спирка по време на миграция и за щъркелите. Тъй като през езерото преминава миграцинният път Via pontica, тук могат да се наблюдават мигриращите многохилядни ята бели щъркели. За разлика от него, черният мигрира на малки групи с други реещи птици. По-голямата част от белите щъркели преминават през България в края на август, а черните щъркели с месец по-късно.

Блатно шаварче

Фотография: Мачей Шимански

Блатно шаварче

Блатното шаварче се среща в тръстикови масиви на влажни зони. Гнездото си закрепя на стъблата на тръстиката, а бъбривата му и накъсана песен оглася Дуранкулашкото езеро по залез и по изгрев.

Пясъчен дъждосвирец

Фотография: Мачей Шимански

Пясъчен дъждосвирец

Пясъчният дъждосвирец не е гнездящ за страната ни вид, но може да се наблюдава по време на миграция и през летните месеци край водоеми в цялата страна и основно по миграционния път Виа Понтика. Районът на Дуранкулашкото езеро е обичайна спирка за този вид, като се регистрира и в другите влажни зони по Черноморското крайбрежие – Поморийско и Атанасовско езера, както и по откритите морски брегове. Среща се и в различни водоеми във вътрешността на страната, но с много по-ниска численост от сходния на външен вид речен дъждосвирец. Любими са му плитките зони на водоемите където с бързи прибягвания улавя водни безгръбначни животни. Както повечето дъждосвирци гнезди на земята, като яйцата са с множество напетнявания и трудно се забелязват на фона на субстрата. Същото важи и за малките, които разчитат да останат незабелязани и плътно прилепват към земята, при приближаваща опасност.

Индийско шаварче

Фотография: Мачей Шимански

Индийско шаварче

Индийското шаварче е уникален вид за българската фауна. Името му идва от факта, че този вид не отлита в Африка през зимата, а предприема необичайно пътуване до далечна Индия. В България се среща почти само в Шабленското и Дуранкулашкото езера.

Голяма белочела гъска

Фотография: Мачей Шимански

Голяма белочела гъска

Още един представител, гнездящ в най-северните части на Европа и Азия. Голямата белочела гъска прекарва зимата у нас, където се храни в земеделските площи около водоеми, основно в района на Шабла, Дуранкулак и Бургаските езера. По време на зимуването си гъските са привързани към местата, където се хранят, но нощуват на сигурно в езерата или в морето. На разсъмване, като по разписание отиват за храна, на обяд, на водопой, след което почиват, подреждат си перушината и следобед отново започват да пасат. Преди залез слънце се прибират за нощуване във водоемите.

Малка белочела гъска

Фотография: Фред Вишер

Малка белочела гъска

Малката белочела гъска е друг световнозастрашен вид, който преминава през страната ни по време на миграция и зимуване. Среща се в смесени ята с голямата белочела гъска и червеногушата гъска, основно по Черноморското крайбрежие и някои по-големи влажни зони във вътрешността на страната. Зимуващата популация се оценява на едва няколко десетки индивида, които се хранят и нощуват заедно с големите белочели и червеногушите гъски. Трудно отличим сред големите ята, видът изисква по-старателно наблюдение, за да бъде забелязан.

Речен дъждосвирец

Фотография: Мачей Шимански

Речен дъждосвирец

Малък по размери и интересен представител на дъждосвирцовите птици, той често може да бъде видян по бреговете на реки, езера, плажове и други водоеми. Притичва бързо и припряно, спира за миг и продължава да тича, като от време на време грабва от земята или от плитчините по някое дребно безгръбначно животно. Понякога тези птици изглеждат обезпокоени от нашето приближаване и тогава трябва да сме особено внимателни, защото около нас на земята е възможно да има гнездо с яйца или малки, които са много трудно забележими и има риск да бъдат настъпени.

Розов пеликан

Фотография: Мачей Шимански

Розов пеликан

Районът на Добруджа е важна транзитна зона за редица мигриращи видове от по-северните райони, преминаващи през един от най-значимите миграционни коридори за птиците – Евразийски-източно африкански прелетен път. Западната част, преминаваща по Черноморското крайбрежие, е наречена Via pontica. По време на миграция Дуранкулашкото езеро е важна спирка за редица мигриращи видове, в това число и розовия пеликан. Той е далечен мигрант и прекарва зимата в Африка. В България се среща само по време на миграция, като птици, гнездящи по делтата на Дунав и по-северни части избират за почивка района на Дуранкулашкото езеро.

Къдроглав пеликан

Фотография: Богдан Боев

Къдроглав пеликан

Районът на Добруджа е важна транзитна зона за редица мигриращи видове от по-северните райони, преминаващи през един от най-значимите миграционни коридори за птиците – Евразийски-източно африкански прелетен път. Западната част, преминаваща по Черноморското крайбрежие, е наречена Via pontica. По време на миграция Дуранкулашкото езеро е важна спирка за редица мигриращи видове, в това число и къдроглавия пеликан. Къдроглавият пеликан е близък мигрант и прекарва зимата основно в Средиземноморието, но остава и в България – района на Бургаските езера и някои водоеми във вътрешността на страната. Не гнезди в района на Дуранкулашкото езеро, но птици от делтата на Дунав използват езерото като спирка за почивка.

Червеногуша гъска

Фотография: Ники Петков

Червеногуша гъска

Червеногушата гъска е световнозастрашен вид, емблематичен за Дуранкулашкото езеро, като доскоро почти цялата световна популация на вида прекарваше зимата в района. Най-красивата и най-уязвима гъска, която гнезди в Сибирската тундра, но избира района на Дуранкулашкото езеро и прилежащите земеделски площи, където да прекара зимата.

Морски дъждосвирец

Фотография: Мачей Шимански

Морски дъждосвирец

Морският дъждосвирец е застрашен вид. Гнезди по пясъчни и каменисти брегове в ограничени райони по Черноморското крайбрежие – Атанасовско и Поморийско езеро, защитена местност „Пода“, Шабленска тузла, Дуранкулашкото езеро и прилежащите им плажни ивици. Гнезди на земята, което го прави изключително чувствителен към човешко безпокойство и строителни дейности в близост до крайбрежието.

Белочела рибарка

Фотография: Мачей Шимански

Белочела рибарка

Белочелата рибарка гнезди в самостоятелни или в периферията на смесени колонии. Храни се с дребна риба и се среща в солени, бракични и сладководни езера, блата и морското крайбрежие. Както и при останалите видове рибарки, гнездото е разположено директно на земята.

Речна рибарка

Фотография: Мачей Шимански

Речна рибарка

Речната рибарка гнезди колониално на земята, като заема и изкуствените острови на Атанасовско и Поморийско езеро, където е най-многочислена. Често ловува, като „увисва“ във въздуха и се гмурка във водата с пикиране, или в полет улавя насекоми и рибки от водната повърхност. Изпълняват брачни ритуали, които включват полет на мъжката птица с риба в клюна, която е предназначена за партньорката му и е под съпровода на гръмки крясъци.

Саблеклюн

Фотография: Мачей Шимански

Саблеклюн

Саблеклюнът е една от най-известните птици в Атанасовско езеро. Името си носи от забележителния клюн с форма, подобна на сабя. Той е изключително прецизен инструмент за търсене на храна и с негова помощ, подобно на пинсета, потапяйки го във водата улавя любимата си храна – дребни безгръбначни и особено солничното раче. Гнездата са разположени на земята в многочислени и шумни колонии, понякога само с други саблеклюни, а друг път в разнообразна компания заедно с рибарки, стридояди, дъждосвирци, ангъчи.

Кокилобегач

Фотография: Мачей Шимански

Кокилобегач

Името му е съвсем обяснимо, защото дългите крака на които е поставено тялото, наистина приличат на кокили. Те му помагат да търси успешно храна, газейки в плитчините на водоемите, а тявключва различни водни безгръбначни. В полет, краката на кокилобегача стърчат значително зад опашката и го правят лесно разпознаваем. Тази интересна птица е прелетна и по време на миграция може да бъде наблюдавана в разнообразни влажни зони в цялата страна.

Синявица

Фотография: Мачей Шимански

Синявица

Тази обагрена в синьо птица гнезди в дупки в земни откоси, скални ниши, каменни стени, хралупи на дървета и други кухини. По време на брачния период мъжките често носят малки подаръци (насекоми, безгръбначни) на женските. Успешно заема и изкуствени гнездилки. Популацията на синявицата започва да претърпява драстичен спад през 50-те години на XX век, като употребата на пестициди в селското стопанство е основната причина за това. Мигриращ вид, който изминава няколко хиляди километра до местата за зимуване в Африка.

Белоопашат мишелов

Фотография: Мачей Шимански

Белоопашат мишелов

Характерни за белоопашатия мишелов са светлата опашка и тъмните „слабини“, а някои възрастни птици са с много светла, почти бяла глава. Видът е пластичен по отношение на храната и ловува разнообразни дребни бозайници, птици, влечуги, а при нужда яде и мърша. Лалугерът е предпочитана храна в районите, където все още се среща. Обитава пасища, ливади и обработваема земя в близост до скални масиви или гори. Гнездото е разположено в скални ниши, на отвесни земни откоси, на самотни дървета или в окрайнини на гора. В миналото е бил рядък вид, с отделни гнездови находища. Днес е разпространен групово на почти цялата територия на страната, а районът на Лудогорието е едно от най-важните места за опазването му.

Градинска овесарка

Фотография: Мачей Шимански

Градинска овесарка

Градинската овесарка е един от широкоразпространените видове, като се среща в разнообразни местообитания от полуестествени тревни съобщества и храсталаци, земеделски земи и равнинни гори в страната. Включен е като индикаторен вид за страната, като състоянието на популацията му е показателно за екологичното състояние на местообитанията. Мъжките имат характерен жълтеникав мустак и често могат да бъдат наблюдавани да изпълняват брачната си песен кацнали на върха на ниско дърво или храст. Гнездото е разположено най-често на земята и е прикрито от туфа трева или друга растителност.

Малък креслив орел

Фотография: Богдан Боев

Малък креслив орел

Малкият креслив орел се среща в широколистни и смесени гори в близост до открити пространства, основно пасища, ливади, обработваеми земи и водоеми. Предпочита мозаечен тип местообитания. При миграции образува разредени ята понякога до десетки индивиди в смесени групи с мишелови, кани и други видове орли. Прекарва зимата в Южна Африка, като изминава хиляди километри от гнездовите местообитания. Защитена зона „Лудогорие“ е важна за опазването на малкия креслив орел. Оценката на популацията на вида към момента за защитената зона и околностите ѝ е 25–30 двойки.

Белоглав лешояд

Фотография: Мачей Шимански

Белоглав лешояд

Белоглавият лешояд е успешно възстановен след повече от десетилетие освобождаване на птици в района на Кресненския пролом, като днес вече сформираните двойки тук са над 10. Като един от „санитарите на природата“, отново изпълнява своята безценна роля, хранейки се с труповете на умрели животни. Основна заплаха за вида обаче остава залагането на отровни примамки, което е и причина за почти пълното унищожаване на колонията през 2017 г.

Син скален дрозд

Фотография: Мачей Шимански

Син скален дрозд

Както и името му подсказва, този вид предпочита скалните масиви, където търси храна и гнезди. Мъжките често се виждат кацнали по острите ръбове или малки каменни площадки, откъдете с песента си охраняват заетата гнездова територия. Синият скален дрозд е южен вид у нас, но в последните години единични птици и двойки се виждат все по на север.

Голям маслинов присмехулник

Фотография: Мачей Шимански

Голям маслинов присмехулник

Големият маслинов присмехулник е типичен южен вид, който прекарва зимата в Африка. Гнездото си разполага сред гъсти храсти или ниски дървета. Среща се в сухолюбиви храстови местообитания, единични и групи от храсти с дървета, най-често дъб. Умело се прикрива сред храстите, но грубата и дрезгава песен го издават.

Испанско каменарче

Фотография: Мачей Шимански

Испанско каменарче

Характерно за долината на р. Струма и други части на Южна България, испанското каменарче предпочита каменисти терени в близост до пасища и степи с единични храсти. Гнездото си прави най-често под камъни или в основата на храсти.

Скален орел

Фотография: Мачей Шимански

Скален орел

Един от най-големите орли у нас, обитаващ скални масиви в цялата страна. Гнездата са големи и се разполагат в пещери и големи ниши, а в някои случаи и по стари дървета. Скалните орли имат големи и широки крила и умело използват въздушните течения, като чрез реещ полет се издигат високо и оглеждат териториите се за потенциална плячка. Възрастните птици са основно тъмнокафяви, а младите имат и бели пера по крилата и опашката.

Черноглава овесарка

Фотография: Мачей Шимански

Черноглава овесарка

Черноглавата овесарка е един от характерните видове за полуестествените тревни съобщества и земеделските земи в страната. Включен е сред индикаторните видове, които представят състоянието на земеделските земи у нас. Обитава открити пространства с разпръснати храсти и ниски дървета, които използва за укритие и гнездене. Един от сравнително широкоразпространените видове птици в селскостопанските райони, особено в Южна България, Дунавската равнина и Черноморското крайбрежие. Гнездото си разполага близо до земята, често в гъсти и бодливи храсти.

Бухал

Бухал

Бухалът е с петнисто разпространение в цялата страна, като за района на Кресна популацията му е сравнително плътна. Гнезди в скални ниши в района и се храни основно с бозайници и птици, но и други по-дребни животни. Понякога обитава и стари широколистни гори, където гнезди на дървета.

Скален орел

Фотография: Богдан Боев

Скален орел

Скалният орел се среща предимно във високите части на планините у нас. Врачански Балкан е характерно място за вида. Храни се с разнообразни дребни и средни по размер животни, включително и с остатъци от труповете на други животни през зимата. Сухоземните костенурки са предпочитана храна в някои части на страната като орела ги разчупва, като ги пуска отвисоко върху скали. Постоянен за страната ни вид, като през зимата скита в търсене на храна, особено младите индивиди.

Белоглав лешояд

Фотография: Богдан Боев

Белоглав лешояд

През 2015 г. белоглавият лешояд се завръща като гнездящ вид и в природен парк „Врачански Балкан“ след успешна реинтродукция. След дълги години активна работа за неговото възстановяване, включваща и изграждане на адаптационна волиера и площадка за подхранване, белоглавият лешояд отново изпълнява своята санитарна роля и във Врачански Балкан.

Гарван

Фотография: Мачей Шимански

Гарван

Гарванът – най-едрата пойна птица, известна със своя завиден интелект и отличен имитатор на различни звуци. Дори и в полет е лесно отличим по своя силует – с масивен клюн и клиновидна опашка. Често срещан и добре представен на територията на парка, гарванът гнезди в скални ниши, но също и на дървета и стълбове от електропреносната мрежа. Всеяден вид, който често може да бъде видят на площадките за подхранване на лешояди.

Сокол скитник

Фотография: Мачей Шимански

Сокол скитник

Често срещан в Стара планина и на територията на Врачански Балкан, соколът скитник е известен със своята бързина. Храни се с птици, които лови във въздуха. Обитава най-често скалисти райони в планините и предпланините – Рила, Пирин, Стара планина и Родопите, но и по високи сгради в градовете.

Бухал

Бухал

Най-едрата европейска сова, той е почти с размерите на орел. Гнезди по скални масиви в равнини и планини, а рано през пролетта нощта се оглася от дълбоките звуци на птиците от двойката. Ловува различни птици, бозайници, влечуги и е един от най-силните хищници, пред които повечето видове се чувстват в опасност. Бухалите са постоянни и могат да се видят в Бъгария през цялата година.

Глобалното затопляне, предизвикано от вредните емисии, застрашава бъдещето на всички живи същества на нашата планета. Изчезването на ключови видове животни и растения е сериозен проблем, който изисква спешни мерки за ограничаване на затоплянето до граници от 1,5°C - 2°C. В противен случай, този процес на промяна ще бъде извън нашия контрол!

Знаете ли, че се превръщаме в свидетели на бедствия все по-често? Тежки наводнения, безконтролни горски пожари, страховити бури и адски горещини, породени от безмилостните високи температури, се случват непрекъснато. Само преди месец Арктика загуби ледена площ, сравнима с щата Флорида. Учените предсказват, че до 2050 г., ледът в Арктика ще изчезне безследно…

Птиците изчезват безмълвно всеки ден

  • Намаляващи хранителни източници. Промяната в климата води до промени в сезоните, разтърсва хранителните вериги и влошава наличието на достатъчно ресурси. Това от своя страна влияе върху способността на птиците да намерят достатъчно храна за оцеляване и размножаване.
  • Промяна на миграционните маршрути. Сериозното влияние върху миграционните маршрути може да изложи на опасност популация на много ценни видове. Питали ли сте се какво се случва с тях, ако пролетта настъпи по-рано? Много птици е възможно да пристигнат във време, когато няма достатъчно храна, а това може да е пагубно за тяхното размножаване. Съществува и реална опасност, причинена от сблъсъци с други видове или продължителна липса на подходящи хранителни източници по време на миграцията.
  • Загуба на места за гнездене: Глобалното затопляне причинява загуба на жизненоважни места за гнездене на птиците като гори и мочурища. Намаляването и засушаването им оказват сериозни последици върху местообитанията им.

За щастие, не всичко е необратимо!

Все още имаме шанс да обърнем внимание на вредните емисии и да се обединим, за да съхраним биологичното разнообразие и избегнем по-нататъшни вреди в човешкото здраве и световната икономика. Заедно можем да правим ежедневно малки стъпки към промяна. Тук всеки има своята ключова роля – бизнесът, държавните институции, корпорациите, както и всеки отделен човек, вълнуващ се от съдбата на планетата ни.

С прилагането на качествени изисквания в процеса на разработване на платформата "Културама" и всичките ѝ дигитални продукти, компанията Accenture показва, че технологичният прогрес и отговорността към планетата могат да вървят ръка за ръка.

Защитена зона „Маджарово“

Източните Родопи са един от районите с най-богато биологично разнообразие в България. Опознаването му може да започне от птиците – белоглави, черни и египетски лешояди, черни щъркели и множество пойни птици.

Поради голямото си биоразнообразие и характерни релефни форми, целият район на Източни Родопи е включен в защитени зони, част от мрежата Натура 2000.

Защитена зона „Маджарово“ обхваща част от долина на река Арда, заградена от високи и стръмни скали. Разнообразният релеф от скални комплекси и каменисти сипеи обуславят наличието на мозаечно разположени местообитания от дървесна, храстова и тревиста растителност. Освен грабливи птици, тук могат да се наблюдават и характерни само за южните райони на страната пойни птици, като малко черноглаво коприварче, орфеево коприварче, червеногушо коприварче, син скален дрозд и скална зидарка.

През зимата може да наблюдавате необезпокоявано белоглавите лешояди, за които тогава започва размножителният сезон. Сред тишината, на фона на вулканичните скали, издигнали се от двете страни на реката, може да различите и силуетите на други видове грабливи птици – морски орел, скален орел, обикновен мишелов, голям и малък ястреб.

Източните Родопи са привлекателно място за любителите на птиците от цяла Европа. На разположение на посетителите е Природозащитен център “Източни Родопи” (ПЗЦИР), създаден от Българското дружество за защита на птиците през 1996 г. като природозащитен, посетителски и информационен център. Наричан е още „Центърът на лешоядите“ поради добрите възможности за наблюдения на лешояди, които предлага. Центърът предоставя настаняване, къмпинг, ресторант, интерактивна изложба, а в района има изградени и няколко укрития за снимане на лешояди и орли.

Повече за Природозащитен център “Източни Родопи”: ТУК.

Защитена зона „Пода“

Защитена местност „Пода“ е разположена в южния край на Бургас и е едно от най-богатите на птици места в Европа – тук на площ от едва 1 кв. км са установени над 315 вида птици – ¼ от всички видове на Европа. Тук е единствената по българското Черноморско крайбрежие смесена колония на бяла лопатарка, блестящ ибис, малък корморан, нощна, червена, гривеста, малка бяла и сива чапла.

Решите ли да посетите „Пода“ в някои от зимните дни, знайте, че дори и при много ниски температури ще може да наблюдавате трите вида лебеди – поен, ням и тундров, почти всички европейски видове патици, някои грабливи птици, като морския орел, и тръстиковия блатар, както и много други видове.

В едноименната местност се намира природозащитният център „Пода“, разположен до самия път Бургас – Созопол. Тук ще имате незабравими срещи с птичето многообразие на защитената местност по ваш избор – от терасата на природозащитен център „Пода“ или при разходка по посетителската пътека. Ще имате на разположение бинокъл, далекогледна тръба и прекрасни познавачи на птиците, които ще ви разкажат интересни факти за тях.

Повече за Природозащитен център „Пода“: ТУК.

Природен парк „Персина“ – град Белене

Природен парк "Персина" е уникален за България и е единствен по българското поречие на р. Дунав. Обявяването му цели съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони, и запазване естественото състояние на многобройните острови, влизащи в границите на парка. Тук се намира и най-големият български и четвърти по големина в Европа дунавски остров – остров Персин, дал името на Природния парк.

Природен парк "Персина" е едно от орнитологично важните места в България и част от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Най-голямото богатство на парка са птиците. Описани са над 200 вида и е важно местообитание за редица водолюбиви видове птици, в това число сива гъска, червеноврат гмурец и белокрила рибарка, морски орел и черен щъркел. Природен парк „Персина“ е дом на втората за страната гнездова колония на къдроглав пеликан, а през 2020 г. – и на третата. Успешното гнездене на къдроглавия пеликан на територията на парка е резултат от работата на Българско дружество за защита на птиците и Дирекцията на природния парк, които са изградили специални платформи, където гнездят къдроглавите пеликани.

В парка има обособени екомаршрути с кътове за отдих, както и укрития за наблюдение на птици.

Дирекцията на Природен парк “Персина” се намира в гр. Белене, а Посетителският център към дирекцията на парка предлага информация, литература и водачи по маршрутите в парка.

Защитена местност „Калимок – Бръшлен“

Защитена местност “ Калимок-Бръшлен ” е създадена с цел да се защити една от малкото останали дунавски влажни зони и нейното уникално биологично разнообразие. Основната консервационна стойност се обуславя от наличието на естествени блатни, крайречни и преовлажнени местообитания. Защитена местност „Калимок-Бръшлен“ е разположена на територията на Тутраканската низина, като включва и българските острови по Дунава Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Калимок, Радецки. Поради голямото разнообразие на птици, районът е обявен за Орнитологично важно място. Тук се намира една от големите чаплови колонии в България, а също така и едни от последните останали вековни брястове, черни тополи и вардимски дъб в България.

Тук ще наблюдавате видове като къдроглавия пеликан, нощната чапла, червеновратия гмурец, както и морския орел.

Поради наличното богато биоразнообразие, защитената местност се явява привлекателно място и за осъществявяне на екотуризъм.

Поддържан резерват „Сребърна“

Блатото Сребърна е обявено за „птичи резерват“ през 1948 г., а през 1977 г. е включено и в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като биосферен резерват.

Резерватът е едно от трите места в България, където гнездят пеликани. Тука има гнездови находища и на много редки застрашени видове птици като голяма бяла чапла, червеноклюна потапница, белоока потапница, кафявоглава потапница, малък корморан, и белобуза рибарка. Тук е единственото място в България, където има плаващи острови от тръстика.

Гнездовата колония от къдроглави пеликани е разположена на плаващ остров и е най-ценният природен обект в резервата.

Повече за поддържан резерват „Сребърна“ ТУК.

Защитена зона „Студен кладенец“

Защитена зона „Студен кладенец“ се намира около едноименния язовир, създаден в скалното дефиле на р. Арда. Голяма част от нископланинските склонове на зоната са покрити с широколистни смесени гори, а на северният бряг на язовира се наблюдават внушителни скални комплекси, където гнездят лешояди и други редки видове птици. Тази защитена зона е една от най-важните в страната за гнездящите тук белоглав и египетски лешояд, черен щъркел, сокол скитник, бухал, скална зидарка.

Като представителна зона за преходно-средиземноморската климатична зона, районът е един от най-важните в страната за гнездящите тук голям маслинов присмехулник, червеногушо коприварче и белочела сврачка.

Национален парк „Централен Балкан“

Национален парк “Централен Балкан” е един от трите национални парка в България. Той е обявен през 1991 г. за опазване на характерни естествени екосистеми и тяхното биологично разнообразие. Централен Балкан обхваща северните и южните склонове на най-високата част на Старопланинската верига. По-голямата част от територията на парка е покрита с гори. Естествените гори от обикновен бук тук са на възраст между 100 и 250 години, като най-представителната част от тях са включени в световното наследство на ЮНЕСКО.

Орнитофауната на Централен Балкан е богата и включва редица видове с международно значение за опазване. Eдно от най-важните места в страната от значение за скалния орел – уязвим за страната вид. Тук може да видите някои видове, характерни само за високите планини , като уралска улулица, балканска чучулига, пъстрогуша завирушка и планински кеклик. Характерни за района са също скалолазката и пъстрия скален дрозд.

Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ се намира в град Габрово – за повече информация ТУК.

Национален парк “Пирин”

Национален парк “Пирин” е обявен през 1962 г. с цел опазване на планински екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове. Паркът обхваща по-голямата част от планината Пирин и се характеризира със заострени върхове и стръмни, урвести склонове.

Планината е покрита с гори, високопланински ливади и открити пространства и е представително място за видове, характерни за високопланинските безлесни зони и за естествените иглолистни и букови гори. Тя е едно от най-ценните места в страната ни за лещарката, глухаря, врабчовата кукумявка и пернатоногата кукумявка. Жълтоглавото кралче и качулатия синигер са характерни представители от пойните птици за района.

Повече за НП „Пирин“ – ТУК.

Защитена зона „Драгоман“ по директива за МО

Драгоманското блато – уникално съчетание от влажни зони и карстови форми е само на 40 км от гр. София и е най-важното местообитание за водолюбиви видове птици в Софийско. Както повечето влажни зони в България, и Драгоманското блато е било унищожено през 50-те години на XX век, за да бъде превърнато в земеделска територия. След 1990 г. блатото е възстановено постепенно, а през 2005 г. достига естествените си размери.

Днес Драгоманското блато представлява „остров“ от местообитания за различни видове птици – тук са установени над 100 вида птици, като една част от тях използват блатото като място за почивка и хранене по време на миграция.

Големият брой видове птици, които се срещат в района може да се обясни с разнообразните местообитания в рамките на тази малка територия – водно огледало, тръстики, ниски храсти и дървета, шубраци и открити пространства.

Защитена зона „Дуранкулашко езеро“

Дуранкулашкото езеро е разположено в Североизточна България, само на 6 км от границата ни с Румъния. Езерото е с естествен произход и е заобиколено с обработваеми земи и степни територии, а пясъчни дюни и плажна ивица го отделят от морето.

Защитена зона „Дуранкулашко езеро“ е място от световно значение за водолюбивите птици през зимата, главно поради големите струпвания на гъски. Заедно с голямата белочела гъска, тук в значителна численост зимува и световнозастрашената червеногуша гъска, като до скоро почти цялата ѝ световна популация прекарваше зимата в района на Дуранкулашкото и Шабленското езера. Това несъмнено ги прави едни от най-значимите влажни зони в света. Сред многобройните ята гъски редовно се среща и световнозастрашената малка белочела гъска. Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica и в близост до Дунавската делта, то е едно от най-важните места при прелета на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са щъркелоподобните, гъскоподобните и дъждосвирцоподобните птици. Използва се като място за почивка по време на прелет от розовия пеликан, малкия корморан, както и от единични екземпляри голям креслив орел. Тръстиковите масиви около езерото са подходящи за блатното шаварче и едно от малкото находища на индийско шаварче.

Поддържан резерват „Атанасовско езеро“

Атанасовското езеро е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското Черноморско крайбрежие. Представлява свръхсолено крайбрежно езеро, разделено на две части от пътя Бургас – Варна.

Значителна част от площта му се използва като солници, но със запазен традиционен начин на солодобив. Езерото включва значително разнообразие от местообитания – около него съществуват малки сладководни блата и мочурливи ливади. В съседство се разполагат обширни обработваеми площи, а в южната си част езерото граничи с жилищните квартали на града.

Атанасовско езеро е обявено за резерват през 1980 г., а по-късно е прекатегоризиран в поддържан резерват. Днес опазва стотици видове птици, включително голяма част от популациите на саблеклюна, кокилобегача, морския дъждосвирец, белочелата и речна рибарка.

Защитена зона „Лудогорие“

Защитенa зона „Лудогорие“ се намира в Североизточна България и съответства на географската област Лудогорие, но включва територии и от Западна Добруджа. Релефът е равнинно-хълмист с характерни форми – каньоновидни суходолия, льосовидни блюдца, карови полета. Половината от общата площ на мястото е заета от широколистни гори, а другата половина са обработваеми площи и пасища.

Лудогорието е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на 9 гнездящи вида – малък креслив орел, черна каня, белоопашат мишелов, червен ангъч, горска чучулига, градинска овесарка, козодой, синявица и черночела сврачка. Повечето от тези видове предпочитат пространството между гората и откритите територии, както и мозаечни местообитания. Много грабливи птици гнездят в Лудогорието в значителни числености, като използват горите и скалните венци по суходолията за гнездене, а откритите пространства наоколо – за намиране на храна.

Мястото е заобиколено от земеделски земи и е частично изолирано от други територии с горски местообитания с изключение на защитена зона „Хърсовска река”, разположено в близост до източната му граница. Поради наличие на селища по границите на мястото достъпът до определени части е силно улеснен.

Защитена зона „Лудогорие“ е важна за опазването на малкия креслив орел и се използва от вида и като спирка за почивка от индивиди, мигриращи от северните популации.

Местообитанията в Лудогорието са чувствителни към човешките дейности, включително и тези причиняващи безпокойство на птиците, каквито са нерегулираното практикуване на скално катерене, делта- и парапланеризъм, иманярството, както и туризъм през гнездовия период.

Защитена зона „Кресна“ по директива за птиците

Защитена зона „Кресна“ е разположена в югозападна България по долината на река Струма в района на Кресненския пролом. Кресненският пролом включва силно каменисти и стръмни склонове, голям скален масив с отвесни стени и по-малки скални местообитания. В по-южните райони се срещат и някои типични средиземноморски вечнозелени видове.

В района на Кресна са установени голям брой видове птици, като е от важно значение за представители, характерни за средиземноморския регион. Такива са червеногушото коприварче, малкото черноглаво коприварче и скалната зидарка. През Кресненския пролом преминава и миграционния път Via Aristotelis, който има локално значение за мигриращите птици – основно грабливи и пойни видове.

В района могат да се наблюдават и белоглави лешояди, от наскоро възстановената колония на вида. Друг представител от скалногнездящите видове за района е бухала.

Природен парк „Врачански Балкан“

Природен парк “Врачански Балкан” обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали и е вторият по големина природен парк в България с международно значение. Голяма част от територията е заета от повърхностни карстови форми, разположени сред ливади и обширни букови гори. На места са запазени гори и групи дървета от черен бор, които имат реликтен характер.

Многообразието от релефни форми и разнообразната дървесна растителност допринасят за съществуването на богата орнитофауна. Добре представени са скалногнездящите видове, като скален орел, сокол скитник, бухал, гарван.

Природен парк „Врачански Балкан“ е още едно от местата в България, където успешно беше възстановен белоглавият лешояд като гнездящ вид.

Повече за Природен парк „Врачански Балкан“ – ТУК.

Научи какво можеш да направиш за планетата

Person with phone Person with key