ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ИЗЛОЖБАТА 20.02.2024-20.03.2024

В галерия „Васка Емануилова“ ще бъде представена изложбата  на талантливата млада художничка Биляна Фурнаджиева

Самостоятелна изложба на талантливата визуална артистка Биляна Фурнаджиева „after nature / естествено продължение“ ще можем да видим от 20 февруари до 20 март в галерия „Васка Емануилова” от програмата и „Място за срещи“. Изложбата се провежда в рамките на фестивал CULTURAMA – платформа за сценична изява, в основата на която стои проектът Национална стипендия „С усилия към звездите“. Официалното откриване ще се състои на 20 февруари от 18:00 ч. в галерията на бул. „Янко Сакъзов“ 15, София.

Биляна Фурнаджиева е стипендиант на Национална стипендия „С усилия към звездите“ за 2023 – 2024 г, подкрепена от Столична община в област „Визуални изкуства“. Младата художничка (р. 1992, София) живее и работи в Париж от 2011 г., завършва École nationale supérieure des arts décoratifs (2017) и Еnsaama Olivier de Serres (2013) в Париж.
Биляна развива практиката си на визуален артист и паралелно с това е артистичен директор на Crystal sound project – музикален ансамбъл, фокусиран върху междужанрови колаборации.

Работата ѝ е представяна на SuperMarket ArtFair, Стокхолм, Yun-Chia-Chia-Ying Visual Art Link, Тайван, Hangar 9, Женева, Or blanc, Château de Vincennes, Париж. В две поредни години Биляна е подкрепена от Chaire Innovation et savoir-faire de la Fondation Bettencourt Schueller и е била на дългосрочна резиденция в Cité internationale des arts.

След редовни творчески престои тя развива връзка с организацията BKN Björkö Konstnod в Стокхолмския архипелаг. Биляна участва в разработването на наградата за арт-книги Prix Bob Calle du livre d'artiste от създаването ѝ през 2017 г.

_________________________

Покълване

Бертран Шефер

За хората от Ренесанса, светлината е имала отделна същност. Тя е била едно и неделимо цяло. Реалност едновременно чувствителна и духовна, едновременно видима и необозрима.

В своя трактат за светлината, Quid sit lumen, повлиял силно художниците от Quattrocento, Марсилио Фичино пише това необикновено изречение: „Въпреки че видимата светлина блести в телата, тя се създава и запазва благодарение на невидимата светлина на духа, която вследствие на своя интензитет прелива и става видима.“ Невидимото не е отвъд видимото, а е видимото в зародиш. Това твърдение преобръща векове теология и религиозна живопис. Златният фон на примитивните майстори и иконописци бил отвъд, бил свръхестественото, цялата светлина на неограниченото пространство на божественото, светът на нетленната трансцендентност, който се издигал срещу видимото и случайността.

Вече знаели, че тази плоска повърхност от чиста светлина не пренебрегва нищо от дълбочината на природата, че всичко е там, всяко листо, всяка тревичка, всеки облак, целият пейзаж, но в състояние на наситеност и излишък, в състояние на сливане, което единствено заслепява.

Когато Биляна ми показа това, което тя нарича свои рисунки и разказа как е прекосявала пейзажите, за да събира растения от сърцето на гората и прозрачни скали на брега, как се е оставила дълго време да поема от светлините на Балтийско море - пресъздала ги е със златен варак, под формата на звезда или линия, сякаш пролуки, сякаш за да пренапише всичко и да го освети от вътрешността му, събирайки една панорама в няколко елемента, всеки златен лист в диалог с неговия еквивалент взет от природата - дългата история на златния фон се върна към мен.

Златото, което тя използва в своите рисунки, ме заслепява, то е видимото в точката на топене. Това е покълващият свят, размножаващ се навсякъде в работата ѝ, мигриращ във всяка форма: рисунка, колаж, живопис, скулптура, фотограма, музика. Това са всички пейзажи. Всички минали, но и предстоящи. Всички, които ще видя до края, и всички сцени, които ще се разиграят там. Тук или на брега на Балтийско море, а дори и по-далеч, където ще отида някой ден. В проблясък на мига виждам всичко. Златото е огледало с размерите на природата, по-голямо, отколкото някога ще бъдем. Собственото ни изображение не се появява върху златния фон, забелязвам. Ние не се отразяваме в него, неговата същност е прекалено гореща, тя ни изгаря. Златото е като пламък, който пропуква, поглъща.

__________________________

След природата, следи от нещата

Калина Свежин

Колко късен е часът, ако природата вече е минала. Ако листата са паднали и камъните са се превърнали в златен пясък. Отломки от далечни пътешествия, спомени за откъснат живот. Дали сме се срещали, дали ни е имало? Като бележка, оставена на вратата – бях тук, но тук не беше.

Закъснял ли е жестът на вглеждане, ако окото не вижда, а създава – ново естество, в което да властва, както бог властваше в старото - което създаде, но разрушихме с ръцете си.

Колко ранен е часът, ако природата вече е ранена. Ако ни оставя следи, но безследно изчезва. По стъпките на неподвижните дървета, това е пътят, който те чака. В падналите листа е картата. Към нови цветове и стари истини. Към крайната дестинация на бягството ни.

Подранил ли е погледът към нещата, в естеството на които се изгубихме. Без да разберем кои сме, без да открием лъжите си - да изкрещим себе си до полуда и замълчим после в пепелта на времето.

Отсъствам в мислите си, присъствам в пясъка. Раждаш се в капките, оставяш ме с облаците. Събирам пясъка в мисли и изтичам в часовника на настоящето. Изкоренявам думите и те посявам в бъдещето.

Аз съм дървото, което си тръгна. Ти си в листата и акварела. В камъните откривам адреса на невъзможната ни среща.

Аз съм човекът под небето. Който мислеше, че небето е далечно. Че земята няма нищо общо с него, нито с връхната му дреха.

Аз съм кожата на змията, която на пролет съблече. И захвърли на края на бездната, в която ябълки не растяха.

Аз съм тази пропаст и точно обратно – тревите, които цъфтяха.

Аз съм ти, когато те няма. Ти си аз, защото ме има. Вървя към теб и ти ме търсиш – в следите, които оставяш.

Защото всичко, което си тръгва остава.

Следа в душите.

Събитието се осъществява от фондация „Културни перспективи“ в партньорство със Софийска градска художествена галерия и с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична Община.