ВХОД СВОБОДЕН

ПРОГРАМА:

ИНА КЪНЧЕВА сопрано

КИТО ГАТО теорба и китари

Barbara Strozzi / 1619 - 1699 

Lagrime mie               

Giulio Caccini / c.1550 - 1618 

Dalla porta d’oriente

Gaspar Sanz / 1640 - 1710 

Canarios

José Marín / 1619 - 1699 

Ojos pues me desdeñáis 

Pepe Justicia/1960-

Fandango de Huelves

 Federico García Lorca / 1898 - 1936 

Los cuatro muleros                             

Nana de Sevilla

 Manuel de Falla / 1876 - 1946 

Canción del Fuego Fatuo 

 Anonym Sepharade 

Morenica a mi me llaman 

Anónimo - Venezuela 

Malagueña                                                        

Aníbal Troilo / 1938 – 1975

Malena

Lucilla Galeazzi/ 1950-

Quante stelle nel cielo con la luna

 George Enescu /1881-1955

Languir me fais

 Zoltan Kodaly /1882-1967

A csitári hegyek alatt

Stefan Diomov/ 1945-

Звезда ( A star)

 Encores:

Michel Legrand /1932-2019

Les Moulins de mon Coeur

Chabuca Grande – Perú / 1920 - 1983 

La flor de la canela 

Mercedes Sosa/ 1935-2009

Zamba para non morir

Ariel Ramirez/ 1921-2010

Alfonsina y el Mar

Певицата Ина Кънчева и китаристът Кито Гато обединяват творчеството си, за да предприемат пътешествие, което символично наричат ​​„Отвличането на Европа“. Преминавайки през испанска и италианска вокална музика от 17-ти до 20-ти век и смесвайки се с други процъфтяващи мелодии от различни стилове и влияния, те представят концерт от поетична алегория и страстна синергия между гласа и китарата, точно като съблазняването и пленяването на Зевс на Европа като напомнящ и метафоричен мост към известната картина на Рембранд „Отвличането на Европа“

Интензивността и значението на европейското изкуство могат да се обяснят херменевтично със сливането на различни култури и това, което произтича от тази среща. Например три култури, обединени в Ал-Андалус, живееха заедно в хармония и със специална свобода на религиозна практика - християни, маври и евреи бяха главните герои в едно прогресивно и толерантно общество, което приличаше на земен рай. Среща, която има голям принос за хуманизма и отваря вратата към големия европейски Ренесанс. Наред с философията, алхимията, астрономията, аритметиката и музиката, чувствеността на арабската култура превръща всеки аспект от живота в произведение на изкуството. Очарованието от вкусове, аромати, прекрасни нюанси и огромното разнообразие от подправки са палитра от елементи, които усъвършенстват сетивата. През това време музикалното поле се разширява и се слива в различни точки. Вестготите от балкански произход, евреите, които са разширили своя Мойсеев закон още преди Христа, и мюсюлманите, които акостират на полуостров Алхесирас през 6-ти век, се събират в една великолепна смесица от различни културни традиции. Мистицизмът, Кабала и мистерията на езическите ритуали, свързани с християнството, допринесоха за една вълнуваща среща на писатели и поети, която създаде велик прецедент за развитието на европейския, а след това и на универсалния свят чрез междуокеанските пътешествия през 15 век. Няколко метрични стъпки и голямо разнообразие от рими характеризират не само съвременната испанска поезия с нейните характерни структури, но и други езици с латински корени като френски или италиански. Тези традиции, които прославят петте сетива и са продукт на тази прекрасна социална и културна рамка, ще останат незаличими отвъд политическите и териториални промени на огромната империя. През същата година, 1492 г., евреите са прогонени и маврите са победени при превземането на град Гранада, оставяйки завинаги отличителен белег върху всеки град на полуострова. Много думи от насридски или еврейски произход сега са част от нормалния испански речник . Храна, традиции, облекла, песни, танци, езически фестивали и специални тържества. Всичко това се простира до всички територии, които по-късно преминават към Короната, като Неапол и Южна Италия, четирите века на господство в Латинска Америка, както и фламандската територия на Нидерландия по време на управлението на Карл V (може би това е една от начините, които дават името си на музикалния жанр, който днес представлява Испания в света, фламенко, и който сега е част от нематериалното културно наследство на човечеството). Музиката и песните са разказали историята на тези пътувания и техните страни. Морските пътешествия и дългите планински пътища са изпълнили семейните традиции с легенди и емоции. Векове на обмен и промени, които ще останат завинаги в този мистериозен период около Европа.

ИНА КЪНЧЕВА

Родена в София, тя се посвещава на изкуството от 6-годишна. Ина вече е обиколила света като солистка на известния детски хор на БНР. Завършила е гимназия за театрално и изобразително изкуство. От 19-годишна учи оперно пеене в Държавната музикална академия в София и прави магистърска специализация при свои преподаватели в Италия и Испания. Тя спечели множество награди в няколко важни международни състезания като Monserrat Caballe, As.Li.Co, Viotti, Manuel Ausensi, DEBUT и др. Ина Кънчева е била член на ансамблите на Щатсопера в Хановер и Щутгарт в Германия. Сега тя е базирана в Берлин. Освен това е приемала покани от оперни театри като Кралската опера, Ковънт Гардън, Миланската Ла Скала, Кралската датска опера (Копенхаген) и Palau de les Arts Reina Sofia (Валенсия). Ина Кънчева е редовен гост на международни музикални фестивали като Festival de musique Baroque d'Ambronay (Франция), Rossini Opera Festival (Италия) и Prague Spring International Music Festival (Чехия) и др. Ина работи с реномирани оркестри и диригенти като сър Невил Маринър, Владимир Юровски, Василий Петренко, Корнелиус Майстер, Енрике Мацола, Манфред Хонек, Алберто Зеда, Джанлуиджи Гелмети, Иржи Белоглавек, Джулия Джоунс и Рене Джейкъбс и др. Тя издаде своя компактдиск „Полин Виардо“ на Toccata Classics с пианиста Людмил Ангелов. Като част от продукцията на Deutschlandfunk Kultur Berlin, Ина пое ролята на Мадам Ландру в неизвестната камерна опера „Мадам Ландру“ от Роберто Хазон и започна артистична връзка. с Rundfunk-Sinfonieorchester Berlin (RSB) с множество записи и концерти. Тя продуцира свой собствен фестивал CULTURAMA Fest и насърчава националните стипендии за млади артисти в родната си България.

КИТО ГАТО

Роден в Буенос Айрес, Аржентина, Кито Гато започва обучението си по пиано и китара в National

Музикална консерватория. След това продължава да се усъвършенства в оркестровото дирижиране, композиция,

флейта и перкусии в своята страна, след това в Сантяго де Чили, Бразилия, Куритиба и Бостън.

От 1992 г. той се обучава по старинна музика под ръководството на Хопкинсън Смит и Едуардо

Егес. Оттогава се изявява както като режисьор, така и като солист или член на различни

формации в главните театри на Южна Америка, Съединените щати и Европа. Направил съм

обширно турне в Азия за разпространение на испано-американска барокова музика в Израел, Малайзия,

Тайланд, Индонезия и Индия. През 2020 г. придобива магистърска степен по устен превод от

Haute École de Musique de Genève под ръководството на Моника Пустильник. имам

участва в множество проекти за камерна и оркестрова музика и е един от

членове-основатели на Cappella Mediterranea от 2007 г. насам. От 2000 г. той прави

множество оценени от критиката записи с музика от Средновековието в Барока, като

както и произведения с популярен произход между Средиземноморието и Латинска Америка, за Алфа,

Етикети Ricercar, Naïve, Virgin, Cantus и Sony. Редовно си сътрудничи с известни

ансамбли, като L’Arpeggiata, Le Concert d’Astrée, Les Musiciens du Louvre, Le Poème

Harmonique, Le Concert de la Loge и The Rare Fruits of Council, наред с други. имам

представяни в основните театри и фестивали по света, като Lincoln Center &

Карнеги Хол, Ню Йорк, Националната аудитория на Мадрид, Palau de la Música Catalana,

Барселона, Аудитория на Радио Франс и Опера Гарние, Париж, Театър Колон, Буенос Айрес или

Театро Ла Скала в Милано. Води майсторски класове по лютня и старинна музика в

Аржентина, Бразилия, Франция, Италия и Южна Корея. Като композитор и аранжор е работил

за различни институции като Радио Франс, Фондация Гулбенкян, RTVE Испания и

артисти като Соня Йончева, Ан-Софи фон Отер, Нурия Риал, Филип Жарусски,

Кристина Плухар и Леонардо Гарсия Аларкон, между другото. От 2021 г. той е а

професор по лютня и камерна музика в Консерваторията Cité de la Musique et de la Danse

от Страсбург, Франция.