ОТКРИВАНЕ:
13 юни, 17:00 ч., Моста на влюбените

ПТИЦИТЕ – РАЙ НА ЗЕМЯТА

България е една от най-богатите страни в Европа по отношение на разнообразието на птиците. У нас са установени над 400 вида птици и цифрата расте постоянно. Подборът на селекция от това пъстро и интересно многообразие не е лесна задача. И въпреки това в настоящия списък избрахме около 60 вида птици, някои познати добре и вдъхновили редица народни умотворения, като свраката и щиглеца, през редки и застрашени от изчезване видове, които се завръщат у нас с цената на много упорити усилия. В последната категория влизат белоглавият и черният лешояд, белошипата ветрушка, застрашени у нас, но и на много места по света. Сред нашите шейсет птици има и такива с впечатляващо пъстро оперение, като пчелоядите и папуняка, както и прекрасни певци като коса и чинката. Има истински джуджета като орехчето и гиганти като пеликаните, с размах на крилата около 3 метра. Всеки един от тези видове впечатлява и вдъхновява да ги наблюдаваме и опазваме!
Глобалното затопляне, предизвикано от вредните емисии, застрашава бъдещето на всички живи същества на нашата планета. Изчезването на ключови видове животни, птици и растения е сериозен проблем, който изисква спешни мерки за ограничаване на затоплянето до граници от 1,5°C - 2°C. В противен случай този процес на промяна ще бъде извън нашия контрол!
Превръщаме се в свидетели на бедствия все по-често. Тежки наводнения, безконтролни горски пожари, страховити бури и адски горещини, породени от безмилостно високите температури, се случват непрекъснато. Само преди месец Арктика загуби ледена площ, сравнима с щата Флорида. Учените предсказват, че до 2050 г. ледът в Арктика ще изчезне безследно…
Птиците изчезват безмълвно всеки ден
Сред застрашените безбройни дарове на природата са птиците, които от хилядолетия ни вдъхновяват с красотата и свободата на своя полет. Но с всеки изминал ден техните песни затихват, а популациите им намаляват. Рекордно високите температури и промените в екосистемите принуждават птиците да се справят с безпрецедентни предизвикателства.
● Намаляващи хранителни източници. Промяната в климата води до промени в сезоните, разтърсва хранителните вериги и влошава наличието на достатъчно ресурси. Това от своя страна влияе върху способността на птиците да намерят достатъчно храна за оцеляване и размножаване.
● Промяна на миграционните маршрути. Сериозното влияние върху миграционните маршрути може да изложи на опасност популация на много ценни видове. Питали ли сте се какво се случва с тях, ако пролетта настъпи по-рано? Много птици е възможно да пристигнат във време, когато няма достатъчно храна, а това може да е пагубно за тяхното размножаване. Съществува и реална опасност, причинена от сблъсъци с други видове или продължителна липса на подходящи хранителни източници по време на миграцията.
● Загуба на места за гнездене: Глобалното затопляне причинява загуба на жизненоважни места за гнездене на птиците като гори и мочурища. Намаляването и засушаването им оказва сериозни последици върху местообитанията им.

За щастие, не всичко е необратимо!
Все още имаме шанс да обърнем внимание на вредните емисии и да се обединим, за да съхраним биологичното разнообразие и избегнем по-нататъшни вреди в човешкото здраве и световната икономика. Заедно можем да правим ежедневно малки стъпки към промяна. Тук всеки има своята ключова роля – бизнесът, държавните институции, корпорациите, както и всеки отделен човек, вълнуващ се от съдбата на планетата ни.

______________________

Опазването на климата, биоразнообразието и околната среда е дългогодишен ангажимент за Лидл България, която си е поставила за цел в рамките на своята климатична стратегия до 2030 година да намали своя оперативен въглероден отпечатък в България с 95% спрямо 2019 г. Всички сгради на компанията използват 100% зелена енергия и са сертифицирани за зелено строителство (EDGE - Excellence in Design for Greater Efficiency), както и по международния стандарт ISO 50001. Така компанията затвърждава своя стремеж за по-рационално използване и разпределение на ресурсите. Мерките за енергийна ефективност на компанията включват съвременни системи за контрол, модерно оборудване, хладилни витрини с естествени хладилни агенти и др.
През 2023 г. компанията стартира пилотен проект за депозитна система в 10 града на страната, с което да насърчи отговорното потребление и кръговата икономика, а целите й за пластмасата включват намаляване с 20% на пластмасата в опаковките на продуктите й собствена марка, влагането на 25% рециклат и постигането на тяхната максимална рециклируемост до 2025 г.
Лидл България работи усилено със своите доставчици не само за тяхното развитие и просперитет, но и за сертифицирането на продуктите им с цел те да бъдат социално справедливо и природосъобразно произведени. Така на рафтовете в Lidl клиентите могат да намерят над 1100 сертифицирани хранителни и нехранителни стоки.
Всеки един от нас има силата да допринесе за опазване на околната среда и може да го направи с малки стъпки в своето ежедневие – докато избира какво, колко и от къде пазарува.
● Малки стъпки, големи промени
През 2020 година Лидл България през своята най-значима социално отговорна инициатива „Ти и Lidl за по-добър живот“ финансира усилията на „Зелени Балкани“ да възстановят популацията на белошипата ветрушка в района на свиленградското с. Левка. Десетилетия наред се считаше, че тази малка и красива птица не гнезди у нас, но благодарение на проекта „Ти и Lidl за по-добър живот на белошипата ветрушка“ нейната популация в района на Сакар планина не само се увеличава, но и привлича все повече семейства с деца, ученически групи и орно-туристи, които се превръщат в посланици на природата и участват в природозащитни дейности. В рамките на проекта бяха подобрени гнездовите местообитания на този вид, поставиха се гнездилки от нов тип, снабдени с камери за наблюдение и бяха проведени обучения за опазването на вида.
От 2017 година насам през програмата „Ти и Lidl за по-добър живот“ Лидл България е финансирала 23 проекта насочени към опазване на природата в различни региони на цялата страна с общ фонд от 180 000 лв. Това включва и инициативи директно насочени към опазване на птиците в България като например проектът „Градът на чаплите”, изпълняван от Фондация „Надежда”, проектът „Опазване и популяризиране на белите щъркели в Белозем“ на НЧ „Просвета“ и други.

С прилагането на качествени изисквания в процеса на разработване на платформата CULTURAMA.ART и всичките ѝ дигитални продукти компанията Accenture показва, че технологичният прогрес и отговорността към планетата могат да вървят ръка за ръка.
При разработването на платформата „Културама“ и всички нейни дигитални продукти Accenture показва своята ангажираност към опазването на околната среда. Чрез предоставяне на редица иновативни решения компанията спомага за създаването на един по-устойчив свят. Ето някои от тях:
● Когато не се използва (вечер и през уикендите), се изключват средите за разработка, вследствие на което се намалява консумираната енергия.
● Вендор AWS: Освен водещ доставчик на облачни услуги, AWS e 3,6 пъти по-енергийно ефективен от корпоративните дата центрове в САЩ и 5 пъти по-енергийно ефективен от типичните корпоративни инфраструктури в ЕС. Аmazon e на път да захранва операциите си със 100% възобновяема енергия до 2025 г.
● CDN (Content Delivery Network): Енергията, необходима за предаване на данни чрез безжични/кабелни мрежи е изключително висока. CDN се използва за намаляване на мрежовия трафик и натоварването на сървърите.
● Компресиране на данни: Според проучване всеки гигабайт (GB) данни отнема около 2 kWh за пренасяне през мобилна мрежа. Следователно чрез прилагане на подходящи техники за компресиране общата енергия за предаване на данни може да бъде намалена с около 56%.
● Използване на енергоекфективни протоколи за нотификации, което намалява емисиите с до 43%.
● Потребителският интерфейс поддържа тъмен режим, с което се намалява въглеродният отпечатък на потребителския интерфейс с около 85%.
● Само 0,35g CO2 се произвежда всеки път, когато някой посети culturama.art
● Членовете на екипа са обучени да използват най-добрите практики при разработването на зелени софтуерни системи.

_______________________________

CULTURAMA, Аксенчър България, ЛИДЛ България и Дивата София заедно за ПТИЦИТЕ – МУЗИКАТА НА ГРАДА!
С благодарност към всички, които работиха по този проект: Мачей Шимански, Атанас Грозданов, Елица Христова, Велизара Тихолова, Никита Овсянников, Петър Торнев, Георги Велчев, Георги Андонов, Тони Борисов, Христо Проданов, Лилян Иванов, Олга Мушкова, Eвелина Кабранска, Людмил Атанасов, Християн Петров, Радостина Атанасова, Ема Кичева и Ивайла Пеева и Виктор Мухтаров.

Източници: Дивата София, Accenture Sustainability Quotient Trainings, Accenture PGQ Assessment tool, Giki Zero, ЛИДЛ България, Българско дружество за закрила на птиците.

________________________________

За авторите на фотографиите:

Н. Пр. Мачей Шимански, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в България, е голям любител на природата, но проявява най-голям интерес към птиците, които наблюдава активно вече почти 35 години. Приключението с фотографията той започва през 2001 г. и оттогава не си представя излизане сред природата без фотоапарат. Автор е на много снимки, публикувани в атласи, книги и списания (включително в National Geographic). Представя своите работи на десетки изложби.
Фотографирането на птици е една от най-трудните области. „Mоделите“ често обитават трудни и недостъпни места, много са плашливи, подвижни, активни и правят всичко, за да не се получи снимката. Затова методите, които използва авторът, за да се доближи до тях, са сходни с тези, използвани от ловците или специалните отряди – търпение, концентрация и специално оборудване: мрежи, палатки и костюми в маскировъчни цветове. Всичко това е в пълен контраст с костюма и вратовръзката, които са ежедневното облекло в неговата професия.

Д-р Атанас Грозданов е роден в София, завършва Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“. Дипломира се като бакалавър по биология, магистър по зоология и доктор по зоология в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор и съавтор на над 40 популярни и над 60 научни статии, глави от книги, ръководства и други, свързани с орнитологията, херпетологията, консервационната биология, биологичного образование и др. Участва като ръководител или експерт в над 20 научни проекта, посветени на изучаване на видове, мониторинг на защитени зони, образователни разработки и др. Лектор и ръководител на група в Erasmus Intensive program в Испания и Португалия. От 2004 до момента работи като асистент и главен асистент в Биологическия факултет на СУ, където понастоящем е и член на Факултетния съвет и Академичния съвет. Гост-лектор в Университета по архитектура, строителство и геодезия и Националния център по заразни и паразитни болести. Създател на образователната платформа СКОРЕЦ – Студентски клуб за образование и развитие с екологичен център към Биологическия факултет, в която се развиват уменията и мотивацията на студентите за изучаване и опазване на природата, както и се поддържа жива образователна колекция със стотици посетители годишно. Участник в подготовката на националния отбор по биология и участник в Националната комисия на олимпиадата. Създател на страницата „Дивата София“, посветена на популяризирането и опазването на дивите животни и растения в градската среда, както и на базираните в социалните платформи групи „Земноводни и влечуги в България“, „Инвазивните видове в България“ и др.

Събитието е част от ФЕСТИВАЛ CULTURAMA 2023
Организатори: Фондация "Културни перспективи"