Повлияна от Ерих Фром и неговия вечно провокиращ въпрос “ДА ИМАШ ИЛИ ДА БЪДЕШ” и вдъхновена от Хофмановите разкази  ФОНДАЦИЯ КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ посвещава усилията си върху концепция за проект: Илюстрована книга с музика и театрално-куклено представление, като представя за първи път една конкретна творба от Е.Т.А. Хофман в чудата  визуална интерпретация на младата художничка Катина Пеева и посвещава това свое начинание на предимно млада публика. Проектът цели да доближи аудиторията до личността, многоизмерната креативност и все още много актуална "философия" на Е.Т.А.Хофман-ярък артист, притежаващ различни таланти и смел ексцентрик от епохата на Романтизма.

 Илюстрираната книга в превод на Проф.Борис Парашкевов се състои от няколко части:

•   Приказката „Непознатото дете“ /„Das fremde Kind“/, която отстоява свободата на фантазията срещу oграничението на конвенционалността,  като се публикува несъкратена.

•   Kнига за слушане, която поднеся адаптиран драматургичен текст на Александър Секулов, чрез рецитация на Самуел Финци,  музикална извадка  от операта „Хофманови разкази“ на Жак Офенбах и нов експериментален музикален аранжимент на квинтета за щрайх и арфа,  композиция на самия Хофман.

Намерението на проекта е читателят да се припознае и отъждестви в Хофмановите характери, което да започне да рефлектира върху собствения му живот и средата. Нетипичната интерпретация на музиката  пренеся публиката в нереално настроение и фантастичен свят. Намерението ни е публиката да бъде изправена пред Хофмановата пледоария срещу враждебния на живота принцип: механичната наука води до отчуждаване от природата и „естествената магия“ , което води до унищожаване на красивото и жизненото. Вместо това се цели музиката на природата да бъде разбрана, а самата тя да бъде превърната в  естествен „игрови свят”.

Проектът цели да насърчи четенето, да събуди у младите възторг към литературата, класическата музика и изобразително изкуство, а и същевременно да ги окуражава за живота и да ги накара, четейки и слушайки да  провокират  мисленето си в различни измерения.Книгата служи за мост между фантазия и реалност. Характерите на Хофман откриват на читателя различни гледни точки, възможността да рефлектират чрез метафори  върху съвременното общество, и  ги подпомага и поощрява да развият нови ценности и критично мислене.

Чрез идеята на проекта представяме самата книга като произведение на изкуството, което да представлява контраст на съвременното електронно предаване на културата и същевременно да сближава традиционното и иновативното: съвременните илюстрации отговарят на  еклектичните вкусове на младежите, а смесицата на книга и аудио-запис свързва стария и новия свят.

 Е.Т.А. ХОФМАН

 Великият синкретик

Издаването и изучаването на Е.Т.А. Хофман на български е изключително важна задача, доколкото за всяко поколение е необходимо да преоткрива темелни автори, поднесени му адекватно, в духа на времето и модерния обществен контекст. А Е.Т.А.Хофман е точно такъв основополагащ автор, който взривява детското въображение и в същото време кара възрастните читатели да преоткриват всеки път неподозирани страни от творчеството му.

Е.Т.А. Хофман е един от великите синкретици на Европа, съчетаващ музика, литература и изобразително изкуство. Приказките му са еднакво достъпни за деца, за тийнейджъри и за възрастни читатели, като обединяващото в тях е изумителното въображение, прехвърлило две столетия и звучащо напълно адекватно дори в епохата на социалните мрежи и видеосинкретизма. Той е безподобен литературен новатор и – може да прозвучи сензационно – но приносът му към развитието на световното въображение може да бъде сравнен най-сполучливо с Филип К. Дик, братята Грим, Ханс Кристиан Андерсен и Рей Бредбъри – поредица автори, които пленяват с философски метафори, вплетени в невероятен сюжет и изключителна фантазия.

Обществата на „Серапионовите братя“, вдъхновени от популяризирането и изучаването на творчеството на Е.Т.А. Хофман, съществуват и до днес в над 40 държави и се радват на нестихващ публичен интерес. Влиянието на Е.Т.А. Хофман върху световната култура и литература е невъобразимо – от Едгар По през Гогол и Достоевски до Кафка, Томас Ман, Хесе и Хофманстал. За музиката е излишно да говорим – „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“ на Чайковски,  и „Хофманови разкази“ на Офенбах са достатъчно красноречиви. В изобразителното изкуство въображението на Хофман буквално е неразделно от понятието „сецесион“ и е в основата на целия т.нар. югенд стил. Дори и днес недалеч от Бремен съществува артистично селище, нещо като невидима столица на европейския югенд стил, наречено Ворпсведе, където влиянието на Хофман може да бъде открито във всяка къща, на всяка улица...

Българските издатели са големи длъжници на читателите си по отношение на Е.Т.А. Хофман. За повече от сто години издаването на творчеството му е разпокъсано, спорадично, доста некомпетентно и изключително непълно. Първоначално Е.Т.А. Хофман е жертва на догматичната литературна критика, обявила го за „реакционен романтик“, по-късно – от началото на 70-те – изключително плахо се появяват отделни негови произведения, неизменно съпроводени с куп уговорки как да бъде четен и разбиран. Дори детските адаптации на приказките му са крайно недостатъчни и непълни. След 90-те е незаслужено забравен.

Появата на „Непознатото дете“ за пръв път на български  е безспорно събитие, което се надяваме да бъде посрещнато с огромен интерес и да възбуди отново любопитството към един от най-причудливите и светли умове на Европа, най-вече поради синкретизма на Е.Т.А. Хофман, който го прави „удобен“, достъпен и изкусителен за всички възрасти и провокира препратки към всички форми на съвременното изкуство...

 НЕПОЗНАТОТО ДЕТЕ в резюме

„Непознатото дете“ е част от поредицата приказки за „деца и не деца“, които Лотар разказва на приятелите си Циприян, Отомар, Винценц и Силвестер. Тя е в същата смислова и метафорична редица като прочутите приказки за Лешникотрошачката, Златната делва и Малкият Цахес, наречен Цинобър и представлява ярък пример на късния романтизъм и символизъм.

„– Чух отдалече как плачете и ридаете – каза непознатото дете, – и ми дожаля за вас. Какво ви измъчва, мили деца?

– Ах, ние самите не знаем – отговори Феликс, – но сега ми се струва, че ти си бил онова, което ни липсваше.“

Едно странно семейство, живее усамотено в гората, странейки от светските изкушения. То има две деца – Феликс и Кристина, които прекарват дните си щастливи и безгрижни като горски духове, докато не идва един момент, в който ще трябва да започнат да се подготвят за живота – да учат науки, да са прилежни, чисти и опрятни, лицемерни и любезни с разни неприятни хора. Посещението на далечен чичо, с досадната му и надута челяд и играчките, които той донася, отприщват верига от странни събития. Феликс и Кристина  неочаквано срещат приятел, който да им открие, че най-великите играчки на света са тези, които ги заобикалят: преобилните, щедри и необикновени дарове на природата около тях. Така децата заживяват в два паралелни свята – този на природното царство, показан им от Непознатото дете и този на обикновения живот, с майка си и баща си. Докато един ден, двата свята не се сливат с посещението на крайно неприятния учител, г-н Мастилко, който всъщност е предрешения зъл крал на гномите Пепсер. Битката между двата свята е и комична, и страшна и тъжна. Тъжна, защото в нея Феликс и Кристина губят баща си, чудесния господин фон Бракел. Губят невинността, великолепната къща сред природата и досегашния си живот и са принудени да продължат в света на възрастните. Но Феликс и Кристина си спомнят и твърдо вярват, че Непознатото дете продължава да ги закриля и стига да не го забравят, то ще се грижи за тях до сетния им час на тази причудлива и прекрасна земя.

Любен Дилов-син