"Клавирно дуо „Атмосфери“ се оформя като изключително интересен състав с подчертан афинитет към съвременната музика. Музикалната чувствителност на Мила Михова и Александра Дичева ги превръща в интригуващи разказвачи на музикални истории. Финото им отношение към всяка творба, умението им да надграждат настроенията във всяка изпълнена от тях програма, несъмнено ще им завоюват заслужено място на българската музикална сцена, защото съставът им се отличава с музикалност и естетика, които няма как да останат неоценени от истинските почитатели на класическата музика."

Зад поетичното име „Атмосфери“ стоят личностите на две млади пианистки – Мила Михова и Александра Дичева. Различни като темперамент и натюрел, те успяват да създадат едно хармонично музикално цяло на сцената. Пътят им към музиката е различен. Мила Михова минава през всички обичайни етапи в изграждането на един музикант – учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в класа на Емилия Канева и след това прави естествената стъпка да продължи образованието си в Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров“. Александра Дичева завършва Езиковата гимназия „Васил Карагьозов“ в родния си град Ямбол с отличието на Министерството на образованието и науката „Национална диплома“, но след това вместо университет избира да кандидатства в Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров“. Точно там, в класа на проф. д-р  Борислава Танева, е първата среща на Мила и Александра. След успешното покриване на образователните степени бакалавър и магистър, двете пианистки продължават своето развитие в Академията като редовни докторанти – Александра в специалност „Камерно пеене-пиано“ с научен ръководител проф. д-р Боряна Ламбрева и Мила в специалност „Пиано“ с научен ръководител проф. д-р Борислава Танева.

Дуо „Атмосфери“ прави своя дебют през 2017 година на юбилейното издание на Международния фестивал за съвременна клавирна музика „ppIANISSIMO“ с премиерни творби на Пенка Кунева и Константин Илиевски. Следват поредица от значими творчески срещи с музиканти като Пламена Мангова, проф. Томислав Байнов, проф. Мая Райкович, проф. Аведис Куюмджан, проф. Алън Фрейзър и проф. Людмил Ангелов, които шлифоват таланта на двете млади пианистки и разширяват професионалните им хоризонти. От ключово значение за творческото развитие на клавирно дуо „Атмосфери“е тяхното участие през 2019г. в Международната лятна академия „isa“ към Университета за музика и изобразително изкуство “mdw” във Виена, където имат шанса да работят с берлинското клавирно дуо Силвър-Гарбург. През 2020 г. взимат участие и в първото по рода си дигитално издание „isa-digital”. През август 2021г. е третото им участие в Международната лятна академия „isa “, подпомогнато от Национален фонд „Култура“. Към момента Мила и Александра са и редовни студентки в класа на клавирно дуо Силвър-Гарбург в консерваторията в Грац, Австрия в магистърската програма за клавирни дуа.

Една от движещите сили на дуо „Атмосфери” е откривателството - мотивира ги да откриват и изпълняват по-непознати произведения, както от български, така и от чуждестранни композитори.  Клавирното дуо осъществява премиерни изпълнения на български произведения от Юлия Ценова и Лора Ал-Ахмад в Културен център „Чайковски“ в Москва, както и премиерни студийни записи на произведения от бразилски композитори като част от фестивала „Musica rara Brasileira – a series of chamber music from Brasil”, организиран от културен институт Зенон. На Международен фестивал „Софийски музикални седмици“ дебютират с музика за два рояла от Александър Скрябин, Алфред Шнитке и Сергей Рахманинов. За този си рецитал клавирното дуо е удостоено с Кристална лира за 2022 г.  През същата година клавирно дуо „Атмосфери“ получават стипендия за развитие на фондация „Културни перспективи“.

Венелин Шурéлов е роден през 1977 г. в Бургас, България. Живее и работи в София. Завършил е „Сценография” в Национална художествена академия, България – PhD (2009). Съосновател и преподавател в магистърска програма „Дигитални изкуства", НХА (2008-); Съосновател, част от кураторския екип и технически организатор на DA Fest – Международен фестивал за Дигитално изкуство (2009-). Основател на „SubHuman Theatre" (2004) и Арт група „Виа Понтика" (2002-2005).

Венелин Шурéлов е автор на различни интерактивни инсталации и пърформанси, някои от които са „Машина за рисунки" (2005), „Fantomat" (2008), „Orthoman" (2009) „Tabula Rasa" (2010), „Стрелбище" (2012), „Ротор” (2016) – представен в Арс Електроника център, Линц. През 2011 г. реализира кибер-лекцията „Man Ex Machina", а през 2016 г. поставя пърформанс-инсталацията „Post-Everything”, като гост-лектор в университета Таусън, САЩ. 

Неговите проекти са многообразни и включват рисунка, интерактивна инсталация и пърформанс, дигитални технологии, видео и арт теория. Той има редица сценографски проекти, самостоятелни изложби и общи изложби, както и участия във фестивали в България, Европа и САЩ. Награждаван е многократно за работата си в областта на театъра и съвременното изкуство.

В творбите на  Венелин Шурелов са обвързани теоретични търсения, различни дигитални технологии, интерактивни пърформанси и интерактивни инсталации, кибернетична лекция, театрални практики, улични акции, видео арт и видео инсталация, скулптура, електроника и рисунка.
Тази комплексна художествена дейност  той подписва под името „SubHuman Theatre".

„SubHuman Theatre” се проявява като субпродукт на социалната, политическа, икономическа и културна ситуация. В тази концептуална рамка изследвам междинни състояния на човешкото тяло, фокусирайки се върху неговото маргинализиране. Тя се отнася до декодиране на езика на съвременните митове и кодирането им в нови създания в пресечната точка между човека и технологията.

^* Маргинал - периферен, изхвърлен, на границата. Маргинален човек - който се намира на границата на различни социални групи, системи, култури, намиращ се под влиянието на противоречащи си норми и ценности. Терминът идва от латинското marginalis и означава страничен текст, написан в полето на книгата, който съпътства основния текст.

Събитието е подкрепено от Столична Община, Аксенчър България, Огилви, Портал „Култура“, БНР и ArtLive.