
Яан Раатс - 24 Маргиналии за две пиана оп. 68 (1982), Соната за две пиана оп. 82 (1990)
Естонският композитор Яан Раатс култивира свой ярък музикален език, който следва импулсите на неговата интуиция. Самият той казва, че не обича да ограничава композициите си в контекста на конкретна композиционна техника, а да използва средствата на музиката в помощ на своето въображение. Двата фундамента, върху които Раатс изгражда музикалната среда, са остинатният ритмичен пулс и калейдоскопичната фрагментарност на звученето. Механичната пулсация създава усещане за необратимост и дистанция от музикалното преживяване. От друга страна, слушателят бива въвлечен в хаоса от бързо преминаващи и амбивалентни състояния. Мимолетността на всяко състояние възпрепятства възможността то да бъде назовано, което създава една нестабилна атмосфера. Музиката на Раатс е като мозайка от тонална хармония и модернистични клъстери, полифоничен релеф и фолклорна мелодика, непоклатима монотонност и хумористична игривост и самоирония. Абстрактната природа на музиката на Яан Раатс е стимул за асоциативната мисъл. Това позволява широка художествена и мисловна свобода за изпълнителя и слушателя. Така и двамата влизат в ролята на интерпретатор.