LIVING BEING IV– TIME REFLECTIONS ТУРНЕ 2026
Композиции и аранжименти на Винсент Пейрани
Винсент Пейрани – акордеон, акордина
Тони Паелеман – роудс, пиано
Емил Паризиен – сопранов саксофон
Жулиен Херне – бас
Йоан Сера – барабани
С „Living Being IV: Time Reflections“ Винсент Пеирани и неговият квинтет представят творба, дълбоко вкоренена в размислите и музикалното изследване на времето. Съставен от Емил Паризиен, Тони Паелеман, Йоан Сера и Жулиен Ерне, този нов проект ни кани да се впуснем в звуков свят, където всяка нота е пропита от сложността и нюансите на ритъма на живота.
Роден в специфичния контекст на първите месеци на пандемията от Covid, този албум е плод на момент на принудителна пауза за Винсент Пейрани, прекъсване в ежедневието му, което го подтиква да медитира върху начина, по който времето оформя живота ни и възприятието ни за света. „Time Reflections“ е мозайка от съвременни ритми и ехо от традиционни танци, с препратка към бароковата музика, която тук намира неочаквано и поетично място.
Сътрудничествата на Винсент Пейрани с артисти от различни среди придават интертекстуално измерение на музиката му. В този албум влиянията на китариста от Бенин Лионел Луеке и германския пианист Михаел Волни са ясно забележими в две парчета, специално посветени на тях.
Тези резонанси илюстрират богатството и разнообразието, които характеризират творчеството на Пейрани, предлагайки музикално преживяване, което е едновременно интроспективно и универсално.
Замисъл на Винсент Пейрани
През 2024 г. отпразнувахме 15-годишнината на групата и имахме концерт през март в „Сен Музикал“, за да отбележим този юбилей.
Всичко започна през 2009 г. в едно мазе в 10-ия арондисман на Париж и оттогава сме издали два албума: първият, през 2015 г., с едноименното заглавие: Living Being, а вторият: Night Walker, през 2018 г.
Що се отнася до сцената, имахме късмета да свирим много през всичките тези години, било то в квинтет, с гости (Лейла Марсиал, Матиас Еик, Мишел Портал, Силвен Бардио) или в по-голям състав. Имам предвид по-специално последното ни приключение в разширен състав („extended“): това беше по повод 40-годишнината на фестивала Jazz à Vienne през 2021 г., където имах пълна свобода и за случая преаранжирах част от репертоара на Living Being II с ансамбъл от 14 духови музиканти, а като черешка на тортата – с много специални гости: певецът Пиърс Фачини и виолончелистът Винсент Сегал.
Всички тези преживявания в по-голям състав бяха наистина изключителни всеки път и ни позволиха да израстнем и да развием музиката ни значително.
Както споменавам по-горе, през 2024 г. отпразнувахме 15-годишнината си и освен този „юбилеен“ концерт ми се стори важно да отбележим събитието и с албум, като подготвихме „Living Being IV“. „Living Being III“ трябваше да излезе по време на пандемията, затова предпочетох да премина директно към четвъртата част!
За следващата ни част ми предложиха да направим нещо специално, с гости, солисти, камерен оркестър, хор и т.н. Всички тези идеи са отлични, но мисля, че като квинтет имаме още много неща да разкажем.
Винаги е имало пауза между всяка програма на Living Being и това е с добра причина. Винаги съм считал този квинтет за лаборатория, в която не си поставяме ограничения. Всеки път, когато се събираме, правим преглед на музикалното състояние на всеки: „Е, какво си правил през това време? Имаш ли нещо, което да ни пуснеш да чуем?”. Сигурно е, че се връщаме в група с история, с дълъг опит, но всеки път се връщаме с нов музикален багаж, с нови влияния, и това е само за добро за бъдещите ни приключения.
Знаем, че басистът Жулиен Ерне се е занимавал много с хип-хоп през последните години – както като басист, така и като звукорежисьор и продуцент. Очевидно е, че това оказва влияние върху него и съответно върху музиката му, върху начина му на свирене и, по-широко погледнато, върху звученето на Living Being. Въпреки че аз съм този, който предоставя материала за групата (композиции, кавъри), всички участват в изготвянето на репертоара.
Един пример: песента „Night Walker“ изобщо не беше такава в началото и именно Жулиен Ерне, след като изслуша моята демо версия, ми предложи напълно различна бас линия, която пренесе парчето в друг свят – по-футуристичен, опияняващ, с усещане за вечно движение (поне така го усещам аз). Много ми хареса и именно тази бас линия се превърна в ДНК-то на песента!
Друга новост за „Living Being IV“ е, че ще си играем с ефектите. Досега в групата е имало електро-електрическо равновесие с дуото Fender Rhodes / бас и акустичната страна с дуото сопрано / акордеон. Този баланс между електрониката и акустиката ясно определи звука на групата ни. Промяната на един от параметрите ще промени този баланс… На мен ми остава да намеря новото си място и да се погрижа то да „пасва“ на останалата част от групата.
Знам, че същото важи и за сопраното на Емил Паризиен. В следващия репертоар на квартета му EPQ той използва ефекти върху саксофона си и затова е много вероятно да иска да ги използва и с квинтета. На нас ни остава да внимаваме да не прекаляваме!
Винсент Пейрани – „Springtime Full Time“Той винаги е в движение. За младия акордеонист всичко започна да се развива с по-бързи темпове, след като напуска семейния уют в Ница и класическия репертоар, за да се насочи към Париж, джем сешъните на своето поколение, опитът като вокалист, африканската музика, фламенкото... и преди всичко към CNSM*, което се оказа двойно решаващо. В CNSM Винсент има първите си изяви в дует, след предложение от саксофониста Винсент Ле Куанг. Там среща и Даниел Хумайр – среща с решаващо значение. Последният ще укрепи самочувствието му, ще го насърчи да се утвърди като солист и ще му предложи ново поле за изява: квартетът Sweet & Sour, заедно с Жером Регар и този неуловим Емил Паризиен. Това беше през 2012 г. За две години Винсент Пеирани премина от човек, за когото никой не беше чувал, до записване на първия си албум като лидер! Скоро той се озовава под светлината на прожекторите. По същото време той акомпанираше Юн Сун На. Двойна експозиция – национална и международна. Ракетата беше изстреляна, а срещата на Винсент с Мишел Портал щеше да развие склонността му към непредвидими взаимодействия – той, който обичаше нищо толкова, колкото да се вписва, да планира, да организира, да модифицира…
Последваха безброй дуети. Разбира се, с Емил Паризиен, но също и с пианиста Михаел Волни, контрабасиста Мишел Бенита, китаристите Пиер Першо, Федерико Касагеранде и Яманду Коста, а напоследък и с хармоникаря Грегоар Маре, без да забравяме, през последните 20 години, класическия виолончелист Франсоа Салк. Каквото и да прави Винсент Пеирани, човек неизменно остава впечатлен от пълната му отдаденост. Той има начин да се ангажира с музиката, сякаш е за последен път. Това е нещо повече от просто изкуството на „разговора“ между музиканти. Винсент признава, че обича да акомпанира солисти. Той се наслаждава да осигурява ритъма, акордите, баса... В това отношение той е този, който взема решенията, подавайки топката на този, който ще вкара победния гол! Но той не е от онези, които стоят дълго боси на една и съща сцена. Специалитетът на Винсент е... да не е специалист. Той се забавлява много, като предоставя плътни партитури за своя Living Being Quintet – джаз-поп формула, в която всеки знае сценария, но е свободен да си позволи лични свободи. А с Jokers Зив Равиц и Федерико Касагранде го отвеждат в царството на джаза, отваряйки широки пространства на свобода, които той не е очаквал.
Друго трио, Mazahni, по-близко до уърлд мюзик, с Жан-Кристоф Майар (саз) и Биджан Чемирани (перкусии), също му е скъпо заради привързаността си към устната традиция. И тъй като той не е от хората, които застиват на едно място, Винсент Пеирани се поддава и на изкушението от другата крайност – проект в стил електро с трима музиканти от Percussions de Strasbourg. И това не е всичко: очите му светват, когато споменава My Favorite Strings, проект за запис с дуети и разширени състави, с контрабаси, виолончели, китари, банджо, изпълнявани от Рено Гарсия Фонс, Винсент Сегал, Яманду Коста и Бела Флек. Дали е вероятно да забави темпото? Това не би било в неговата природа. И макар музиката му да изглежда напълно уверена – може би по-установена днес – той все още смята за жизнено важно да бъде готов да поема нови предизвикателства и да е готов да поема рискове.
Алекс Дютил*CNSM: Парижката консерватория (Conservatoire National Supérieur de Musique)
